Откровение 16 - Цариградски（BG1871）

1И чух из храма глас голям който казваше на седемте ангели: Идете та излейте на земята чашите на Божията ярост.

2И отиде първият та изля чашата си на земята; и стана струп зъл и лют на онези человеци които имаха белега на звяра, и на онези които се кланяха на неговия образ.

3И вторият ангел изля чашата си в морето; и стана кръв както на мъртвец, и всяка жива душа в морето умря.

4И третият ангел изля чашата си в реките и в изворите водни; и станаха кръв.

5И чух ангела на водите че казваше: Праведен си, Господи, който си, и който си бил, и който си свет, защото си това отсъдил:

6Понеже кръв на светии и на пророци проляха, и кръв им си дал да пият; защото са достойни за това.

7И чух друг ангел от олтаря че казваше: Ей, Господи Боже Вседържителю, истинни и праведни са твоите съдби.

8И четвъртият ангел изля чашата си на слънцето; и даде му се да жеже человеците с огън.

9И опекоха се человеците от голяма жега, и похулиха името на Бога който има власт над тези язви; и не се покаяха да въздадат слава нему.

10И петият ангел изля чашата си върх престола на звяра; и стана царството му потъмняло; и дъвчеха езиците си от болеж,

11и похулиха Бога небеснаго за болежите си и за струпите си, и не се покаяха от делата си.

12И шестият ангел изля чашата си връх голямата река Евфрат; и пресъхна водата й за да се приготви пътът на царете които са от изток на слънцето.

13И видях три нечисти духове подобни на жаби; и те излязваха из устата на змея, и из устата на звяра, и из устата на лъжовния пророк;

14защото са духове бесовски които правят знамения, и които ходят при царете на земята и всичка вселенна, да ги съберат за боя в големия онзи ден на Бога Вседържителя.

15(Ето ида както крадец. Блажен който бди, и варди дрехите си да не ходи гол да гледат срамотата му.)

16И събра ги на мястото нарицаемо по Еврейски Армагедон.

17И седмият ангел изля чашата си на въздуха; и излезе глас голям из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.

18И бидоха гласове и гръмове и светкавици, и стана трус голям какъвто не е бил от как съществуват человеците на земята, такъв трус, толкоз голям.

19И раздели се великият град на три части, и градовете езически паднаха. И великий Вавилон се помена пред Бога, да му даде чашата на виното от яростта на гнева си.

20И всеки остров изчезна, и планините се не намериха.

21И град голям до един талант тежък падаше от небето върх человеците; и похулиха человеците Бога зарад язвата на града, защото язвата от него бе много голяма.