Естир 3 - Цариградски（BG1871）

1След това възвеличи цар Асуир Амана сина на Амидата Агагеца, и възвиси го, и тури стола му над всичките князове които имаше около си.

2И всичките царски раби които бяха в царските врата навождаха се и се кланяха на Амана; защото така заповяда царят за него. Но Мардохей не се навождаше, и не му се кланяше.

3И царските раби които бяха в царските врата рекоха на Мардохея: Защо престъпваш ти заповедта на царя?

4И като му думаха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали ще бъде твърда работата на Мардохея; защото им беше явил че беше Юдеин.

5И когато видя Аман че Мардохей не се навождаше и му се не кланяше, изпълни се Аман с ярост.

6И помисли че да тури ръка само на Мардохея низко е, (защото му бяха явили за народа от който е Мардохей;) за това искаше Аман да погуби народа Мардохеев, всичките Юдеи които бяха в всичкото царство на Асуира.

7И в първия месец, той е месец Нисан, в дванадесетото лято на цар Асуира, хвърлиха фур (сиреч, жребие) пред Амана из ден в ден и из месец в месец, дори до дванадесетия месец, той е месец Адар.

8И рече Аман на цар Асуира: Има един народ разпръснат и разсеян между народите по всичките области на царството ти; и законите им различават от законите на всичките народи, и не пазят царските закони. Заради това не е прилично на царя да ги търпи.

9Ако е угодно на царя, нека се пише да се изтребят; и аз ще начета десет тисящи таланта сребро в ръцете на настоятелите за да внесат в царските съкровища.

10И извади царят пръстена си от ръката си, и го даде на Амана сина на Амедата Агагеца, неприятеля на Юдеите.

11И рече царят на Амана: Дава ти се среброто и тези люде да направиш с тях каквото ти е угодно.

12И в тринадесетия ден в първия месец повикаха се царските писци, та се писа по всичко както заповяда Аман на царските сатрапи, и на областниците във всяка област, и на началниците на всеки народ във всяка област според техните букви, и на всеки народ според езика му: в името на цар Асуира се писа, и се запечата с царския пръстен.

13И проводиха се писма чрез скороходци по всички царски области за да погубят, и да убият, и да изтребят всички Юдеи, млади и стари, децата и жените, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, той е месец Адар, и да разграбят користите им.

14Преписът на писаното чрез което щеше да се раздаде тая заповед по всяка област обнародва се на всичките народи, за да са готови за онзи ден.

15Скороходците излязоха и бързаха за царската заповед; и повелението се издаде в Суса столицата. А царят и Аман седнаха да пируват; а градът Суса бе в смятение.