4 Царе 4 - Цариградски（BG1871）

1А една жена от жените на пророческите синове викаше към Елисея и казваше: Рабът ти мъж ми умря; и ти знаеш че рабът ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе двамата ми синове при себе си за раби.

2И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей.

3И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко.

4Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна.

5И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше.

6И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят.

7Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.

8И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб.

9И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас.

10Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас.

11И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.

12И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.

13И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.

14И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.

15И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.

17И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.

18И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.

19И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му.

20И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря.

21И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.

22И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна.

23А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир.

24Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам.

25И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!

26Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.

27А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви.

28А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето.

30А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея.

31А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето.

32И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му.

33Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу.

34И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето.

35После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си.

36Тогаз викна Гиезия и рече: Повикай тази Сунамка. И повика я: и когато влезе при него рече й: Вземи сина си.

37И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе.

38А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците.

39И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.

40После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.

41А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.

42И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат.

43И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят.

44Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.