Притчи 20 - Цариградски（BG1871）

1Виното е присмивател и сикерата крамолница; И който се завлича от тях не е благоразумен.

2Устрашаването царево е като рикание на лъв: Който го раздразня съгрешава против живота си.

3чест е на человека да престава от прение: А всеки безумен се вплита в него.

4Ленивият не ще да оре поради зимата: Ще проси в жетва, и няма да намери.

5Съветът в сърдцето на человека е като дълбока вода: Но разумний человек ще го извади.

6Много человеци проповедат всеки милостта си: Но кой може да намери верен человек?

7Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени.

8Цар който седи на съдебний престол Разпръсва с очите си всяко зло.

9Кой може да рече: Очистих сърдцето си; чист съм от греховете си?

10Двойни драмове и двойни мерки, И двете са мерзост Господу.

11Познава се и самото дете от деянията си Да ли са делата му чисти, и да ли прави.

12Ухото слуша и окото гледа, Господ е направил и двете.

13Не обичай спането, за да не осиромашееш; Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

14Лошо е! Лошо е! казва купувачът; Но като си отиде, тогаз се хвали.

15Има злато и множество многоценни камене; Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена.

17Хлябът на лъжата е сладък человеку; Но след това устата му ще се напълнят с камичета.

18Намеренията се утвърдяват чрез съвет; И с разсмотрение да правиш бран.

19Одумникът обхожда и открива тайни; За то не се смисай с оногоз който разширява устните си.

20Светилникът на тогоз който злослови отца си или майка си Ще угасне в дълбока тъмнина.

21Наследие бързо придобито из начало, Сетнината му не се благославя.

22Да не речеш: Ще въздам зло Почакай Господа; и ще те избави.

23Двойни драмове са мерзост Господу; И лъстивите къпони не са добри.

24Стъпките на человека се оправят от Господа, А как би познал человек пътя си?

25Сеть е человеку да говори несмислено за посвещение, И подир обричанията да предиря.

26Мъдрий цар развява нечестивите, И връща колелото върхъ тях.

27Духът на человека е светило от Господа: Изпитва вътрешностите на сърдцето.

28Милост и истина упазват царя; И с милост той поддържа престола си.

29Похвала на младите е силата им, И слава на старците седината.

30Посиненията от удари и биения които стигат до вътрешностите на утробата Са очищение за злия.