3 Царе 8 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз събра Соломон при себе си в Ерусалим старейшините Израилеви, и всичките началници на племената, началниците на отечествията на Израилевите синове, за да възнесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, който е Сион.

2И събраха се всичките Израилеви мъже при цар Соломона на праздника в месец Етаним, който е седмий месец.

3И дойдоха всичките старейшини Израилеви; и свещениците дигнаха ковчега.

4И възнесоха ковчега Господен, и скинията на събранието, и всичките свети съсъди които бяха в скинията: свещениците и Левитите ги възнесоха.

5И цар Соломон и всичкото събрание на Израиля които се бяха събрали при него бяха с него пред ковчега, и жъртвуваха овци о говеда толкоз много щото не бе възможно да се сметнат и да се изброят.

6И внесоха свещениците ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на дома, в светая светих, от доле под крилата на херувимите.

7Защото херувимите бяха разпрострели крила над мястото на ковчега, и херувимите покриваха ковчега и върлините му отгоре.

8И изтеглиха върлините, та се виждаха краищата на върлините от светото място пред давира, но извън не се виждаха; и там са дори до днес.

9Нямаше в ковчега друго освен двете каменни плочи които Мойсей положи там в Хорив, дето Господ направи завет с Израилевите синове когато излязоха из Египетската земя.

10И като излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни дома Господен;

11и не можаха свещениците да застанат за да служат от облака, защото славата Господня изпълни дома Господен.

12Тогаз говори Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак:

13съградих ти дом за обитание, място за да обитаваш вечно.

14И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото Израилево събрание стоеше.

15И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши чрез ръката си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:

16От който ден изведох людете си Израиля из Египет не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом щото да е името ми там; но избрах Давида за да е над людете ми Израиля.

17И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.

18Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.

19Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.

20Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.

21И приготвих там място за ковчега, в който е заветът Господен когото направи с отците ни когато ги изведе из Египетската земя.

22И застана Соломон пред олтаря Господен, пред всичкото Израилево събрание, и разпростря ръцете си към небето

23и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,

24ти който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил, и говорил си с устата си, и свършил с ръката си, както в този ден.

25И сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил ти нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимават синовете ти в пътя си, за да ходят пред мене както ти ходи пред мене.

26Сега прочее, Боже Израилев, нека се утвърди, моля, словото ти което говори ти на раба си Давида отца ми.

27Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят, колко по-малко този дом който съградих!

28Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе днес,

29за да са очите ти нощя и деня отворени към този дом, към мястото за което ти рече: Името ми ще бъде там, за да слушаш молитвата с която рабът ти се моли на това място.

30И слушай молението на раба си и на людете си Израил когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

31Ако съгреши някой человек на ближния си, и ближният поиска клетва от него за да направи да се закълне, и клетвата дойде пред олтаря ти в този дом,

32тогаз послушай ти от небето, и подействувай, и направи съд на рабите си, и осъждай беззаконния щото да върнеш върх главата му деянието му, а оправдай праведния да му отдадеш според правдата му.

33Когато людете ти Израил бъдат ударени пред неприятеля защото са ти съгрешили, и се върнат към тебе та прославят името ти, и направят молитва, и се помолят пред тебе в този дом,

34тогаз ти послушай то небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на отците им.

35Когато се небето затвори, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,

36тогаз ти послушай от небето, и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.

37Глад ако стане в земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелят им ако ги обсади в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,

38всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната на сърдцето си и простре ръцете си към този дом,

39тогаз ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и прости, и подействувай та дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, защото ти, само ти, познаваш сърдцата на всичките человечески синове;

40за да ти се боят в всичките дни които живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.

41И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради името ти,

42(защото ще чуят великото твое име, и държавната твоя ръка, и разпростряната ти мишца,) когато дойде та се помоли в този дом,

43ти послушай от небето, от мястото на обитанието си, и подействувай в всичко за което чужденецът те призове; за да познаят всичките люде на земята името ти, да ти се боят както людете ти Израил, и да познаят че твоето име се призова върху този дом който съградих.

44Когато людете ти излязат на бой против неприятелите си дето ги проводиш, и се помолят Господу, към страната на града който ти избра и дома който съградих на твоето име,

45тогаз послушай от небето молитвата им и молението им, и защити правото им.

46Когато ти съгрешат, (защото никой человек не е безгрешен,) и им се разгневиш та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земята на неприятеля, далеч или близу,

47и дойдат в себе си в земята дето са отведени пленници та се обърнат, и се помолят тебе в земята на онези които са ги запленили, и рекат: Съгрешихме, беззаконувахме, неправдувахме,

48и се обърнат към тебе с всичкото си сърдце и с всичката си душа в земята на неприятелите си които са ги запленили, и се помолят тебе към земята си която си дал на отците им, към града който си избрал, и към дома който съградих на името ти,

49тогаз послушай от небето, от мястото на обитанието си, молитвата им и молението им, и защити правото им,

50и прости на людете си които са ти съгрешили, и остави всичките им престъпления чрез които станаха престъпници против тебе, и преклони в милост към тях тези които са ги пленили, за да ги помилват;

51защото те са люде твои, и наследие твое са, които си извел ти из Египет, отсред желязната пещ.

52Нека са прочее очите ти отворени към молението на раба ти и към молението на людете ти Израиля, за да ги послушваш за каквото те призоват;

53защото ти ги отлъчи от всичките народи на земята за да са наследие твое, както говори ти чрез ръката на Мойсея раба си когато изведе отците ни из Египет, Господи Иеова.

54И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.

55И застана та благослови всичкото събрание на Израиля с голям глас, и рече:

56Благословен Господ който даде упокоение на людете си Израиля по всичко колкото се обеща: не падна нито една от всичките добри думи които говори чрез ръката на Мойсея раба си.

57Дано бъде Господ Бог наш с нас както бе с отците ни, да ни не остави нито да ни отхвърли!

58да преклони сърдцата ни към себе си щото да ходим по всичките му пътища, и да пазим заповедите му, и повеленията му, и съдбите му които заповяда на отците ни!

59И тези мои думи с които се помолих пред Господа да се дене и ноще близу при Господа Бога нашего, за да защити правото на раба си, и правото на людете си Израиля, според нуждата на всеки ден;

60за да познаят всичките народи на земята че Иеова той е Бог: няма друг.

61Нека прочее бъде сърдцето ви съвършено към Господа Бога нашего, за да ходите в повеленията му и да съхранявате заповедите му както в този ден.

62И царят и всичкий Израил с него принесоха жъртви пред Господа.

63И пожъртвува Соломон примирителни жъртви които принесе Господу, двадесет и две тисящи говеда, и сто и двадесет тисящи овци. Така обновиха дома Господен царят и всичките Израилеви синове.

64В истия ден освети царят средата на двора който е към лицето на дома Господен, защото там принесе всесъжението, и хлебното приношение, и тлъстината на примирителните приношения; понеже медний олтар който бе пред Господа бе малък за да вмести всесъжението, и хлебното приношение, и тлъстината на примирителните приношения.

65И в онова време направи Соломон праздника, и всичкий Израил с него, събор голям, от входа Емат дори до Египетския поток, пред Господа Бога нашего, седем дни и седем дни, четиринадесет дни.

66В осмия ден отпусна людете; и благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостно и весело сърдце за всичкото добро което Господ направи на Давида раба си и на Израиля людете си.