Еклесиаст 4 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз се обърнах аз и видях Всичките насилия които стават под слънцето; И ето сълзите на насилваните, И нямаше за тях утешител; И силата беше в ръката на тези които ги насилваха, И нямаше за тях утешител.

2За то аз рекох: Блазе на умрелите, Които са вече умрели Нежели на живите които са още живи.

3А по-добър от двамата е който не е бил още, Който не е видял лошите дела които стават под слънцето.

4И още видях аз всеки труд И всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближният му. И това суета и угнетение на духа.

5Безумният сгъва ръцете си И яде плътта си.

6По-добре една пълна шепа с покой Нежели две пълни шепи с труд И угнетение на духа.

7Пак се обърнах аз И видях суета под слънцето.

8Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9По-добре са двама нежели един; Понеже те имат добра мъзда в труда си.

10Защото, ако паднат, Единът ще дигне другаря си; Но горко на единия който падне И няма втория да го дигне.

11И ако легнат двама наедно ще се топлят; А единът как ще се стопли?

12И ако некой превъзмогне против единия, Двамата ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13По-добро е бедно и мъдро дете Нежели цар стар и безумен Който не приема вече съвет;

14Защото единът излязва из дома на узниците за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15Видях всичките живи които ходят под слънцето Със сина, втория, който ще стане вместо него:

16Няма край на всичките люде, На всичките които са били пред тях; А дирните не ще се възвеселят в него. И това е прочее суета и угнетение на духа.