Осия 13 - Цариградски（BG1871）

1Когато Ефрем с трепет говореше, Той се възвиси в Израил; А когато съгреши заради Ваала, Тогаз умря.

2А сега следват да съгрешават, И си направаха леяни от среброто си, Идоли според проумяването си, Всички тези дело на художници: Те сами говорят заради тях: человеците които жъртвуват нека целуват телците.

3За то ще са като утренния облак, И като роса в зори която прехожда, Като прах от плява отвеян с вихрушка от гумно, И като дим из комин.

4Но аз съм Господ Бог твой от Египетската земя; И другиго Бога освен мен няма да познаеш, Защото няма друг спасител освен мене.

5Аз съм те гледал в пустинята, В една безводна земя.

6Според пашата си, така се наситиха: Наситиха се, и надигна се сърдцето им; За то ме забравиха.

7И аз ще бъда за тях като лъв, Като рис на път ще ги пречаквам:

8Ще ги срещна като мечка лишена от чадата си, И ще разкъсам булото на сърдцето им, И ги погълна там като лъв: Див звяр ще ги разкъса.

9Ти си погубил себе си Израилю; Но помощта ти е в мене.

10А сега де е царят ти? – Та да те спаси във всичките ти градове, - И съдиите ти за които си рекъл: Дай ми цар и началници?

11Дадох ти цар в яростта си, И махнах го в гнева си.

12Беззаконието Ефремово е скътано, Грехът му турен в скришница.

13Болезни на раждаща ще дойдат върх него: Той е син неразумен; Инак не би стоял толкоз време в отвора на ложесната.

14От ръката адова ще ги спася, От смърт ще ги избавя. Де е, смърте, гибелта ти? Де, аде, погубването ти? Разкаянието ще се крие от очите ми.

15Ако и да стана той плодоносен между братята си, Но източен вятър ще дойде, Вятърът Господен ще възлезе из пустинята, И изворът му ще оскудее, И ще изсъхне кладенецът му: Той ще грабне съкровището на всичките му избрани съсъди.

16Самария ще се разори, Защото се подигна против Бога своего: Ще паднат от меч: Младенците им ще се съкрушат, И непраздните им ще се разпорят.