1 Царе 14 - Цариградски（BG1871）

1А един ден рече Ионатан Сауловий син на момъка който носеше оръжията му: Ела да преминем към стражата на Филистимците която е насреща. Но на баща си не каза това.

2А Саул седеше при край Гавая, под наровото дърво което е в Мигрон; и людете които бяха с него бяха до шестстотин мъже.

3И Ахия синът на Ахитова, брата на Ихавода, сина на Финееса, сина на Илия, бе свещеник Господен в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха че е отишел Ионатан.

4А между преходите през които Ионатан искаше да премине към стражата на Филистимците имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; и името на едната Восес, а името на другата Сене.

5челото на едната скала беше към север срещу Михмас, а на другата към юг срещу Гавая.

6и рече Ионатан на момъка който носеше оръжията му: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не възбранява Господа да спаси с мнозина или с малцина.

7И рече му оръженосецът му: Направи все що ти е на сърдце: върви напред: ето, аз съм с тебе според сърдцето ти.

8Тогаз рече Ионатан: Ето, ние ще преминем към мъжете и ще им се покажем.

9Ако ни рекат така: Стойте доде да дойдем при вас, тогаз ще застанем на нашето място, и няма да възлезем при тях.

10Ако ли рекат така: Възлезте към нас, тогаз ще възлезем, защото Господ ги предаде в ръката ни; и това ще бъде нам знамение.

11И тъй, показаха се и двамата на стражата на Филистимците; и Филистимците рекоха: Ето, Евреите излазят из дупките дето бяха се скрили.

12И говориха мъжете от стражата на Йонатана и на оръженосеца му и рекоха: Възлезте при нас, и ще ви обявим нещо. И рече Ионатан на оръженосеца си: Възлез след мене; защото ги предаде Господ в Израилевата ръка.

13И възпълзя нагоре Ионатан с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му вслед него; и паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше вслед него.

14И първото това поражение което направиха Ионатан и оръженосецът му беше около двадесет мъже, в разстояние половин уврат земя.

15И стана трепет в стана, по нивите и по всичките люде: стражата и грабителите и те потрепераха, и земята се тресеше, така що беше като трепет от Бога.

16И видяха Сауловите пазачи в Гавая Вениаминова, и, ето, множеството се губеше и постепенно се разпръсваше.

17Тогаз рече Саул на людете с него: Прегледайте сега та вижте кой от нас е отишел. И когато прегледаха, ето, Ионатана и оръженосеца му ги нямаше.

18И рече Саул на Ахия: Донес тук ковчега Божий. Защото ковчегът Божий беше тогаз с Израилевите синове.

19И като говореше Саул на свещеника, мятежът в стана на Филистимците напредваше повече и умножаваше се; а Саул рече на свещеника: Потегли назад ръката си.

20И събраха се Саул и всичките люде що бяха с него та дойдоха дори до боя; е, ето; мечът на всекиго мъжа бе против другаря му: смущение беше твърде голямо.

21И Евреите които от по-напред бяха заедно с Филистимците, и тези от околните страни които бяха възлезли с тях в стана, още и те се съединиха с Израиляните които бяха със Саула и Ионатана.

22И всичките Израилеви мъже които се криеха в гората Ефрем, като чуха че Филистимците бягаха, завтекоха се и те вслед тях на бой.

23И избави Господ Израиля в онзи ден: и боят премина във Ветавен.

24А Израилевите мъже се утесниха в онзи ден, защото Саул беше заклел людете и рекъл: Проклет онзи человек който би ял хляб до вечер, доде отмъстя на неприятелите си. За това не вкусиха хляб всичките люде.

25И всичкото множество дойде в един гъстак дето имаше имаше мед по земята.

26И когато влязоха людете в гъстака, ето, медът покапа; но никой не приближи ръката си до устата си, защото се боеха людете от клетвата.

27Ионатан обаче не беше чул че отец му закле людете; за това простря края на жезла си който беше в ръката му та го натопи в сота, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

28И отговори един от людете и рече: Баща ти закле с клетва людете и каза: Проклет онзи человек който яде хляб днес; и людете бяха изнемощели.

29А Ионатан рече: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите защото вкусих малко от този мед;

30колко повече ако людете бяха яли днес свободно от користите на неприятелите си които намериха! защото не щеше ли да стане сега по-голямо поражение между Филистимците?

31И през онзи ден поразиха Филистимците от Михмас дори до Еалон; и людете бяха много изнемощели.

32Заради това се хвърлиха людете върху користите та взеха овци, и говеда, и телци та заклаха по земята; и ядоха людете с кръвта.

33И известиха Саулу и му казаха: Ето, людете съгрешават Господу, защото ядат с кръвта. И рече: Престъпници станахте: търколете към мене днес голям камик.

34И рече Саул: Разпръснете се между людете та им речете: Донесте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте Господу да ядете с кръвта. И донесоха всичките люде всеки говедото си със себе си онази нощ та заклаха там.

35И съгради Саул олтар Господу: този беше първ олтар що съгради Саул Господу.

36И рече Саул: Да слезем изотзад на Филистимците през нощ, и да ги разграбим доде се развидели денят, и да не оставим нито едного от тях. И рекоха: Направи всичко що ти се види добро. Тогаз рече свещеникът: Да се приближим тук към Бога.

37И попита Саул Бога: Да сляза ли изотзад на Филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори през онзи ден.

38И рече Саул: Приближете се тук, всички началници на людете, та се научете и вижте в кого биде това съгрешение днес;

39защото, жив Господ който избави Израиля, че и в Ионатана сина ми ако бъде, непременно ще се умъртви. И не се намери ни един между всичките люде който да му отговори.

40И рече на всичкия Израил: Застанете вие един от едната страна, а аз и Ионатан син ми ще застанем от другата страна. И рекоха людете Саулу: Стори каквото ти се види добро.

41Тогаз рече Саул на Господа Бога Израилева: Покажи истината. И хвана се Ионатан и Саул, а людете се пуснаха.

42И рече Саул: Хвърлете жребия между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

43Тогаз рече Саул на Йонатана: Кажи ми що си направил. И каза му Ионатан и рече: Наистина вкусих малко мед с края на жезла който имах в ръката си: ето, аз умирам.

44И отговори Саул: Така да направи Бог, и така да приложи: известно ще умреш, Ионатане.

45А людете рекоха Саулу: Ионатан ли ще умре който направи това голямо спасение в Израиля? Да не бъде! Жив Господ, нито един косъм от главата му не ще да падне на земята; защото подействува с Бога този ден. И избавиха людете Ионатана, та не умря.

46Тогаз възлезе Саул от гонението на Филистимците; и Филистимците отидоха на мястото си.

47И взе Саул царуването над Израиля та ратува против всичките си неприятели наоколо: против Моава, и против Амоновите синове, и против Едома, и против Совските царе, и против Филистимците; и против всичките на където се обръщаше побеждаваше.

48И подействува със сила и порази Амалика, и избави Израиля от ръката на онези които ги разграбяха.

49А синовете Саулови бяха Ионатан, и Иисуй, и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери, името на първородната Мерава, и името на по-младата Михала.

50А името на Сауловата жена беше Ахиноам, дъщеря Ахимаасова; и името на военачалника му Авенир, син на Нира, стриката Саулов.

51А Кис на Саула баща му и Нир на Авенира баща му бяха Авиилови синове.

52И имаше силна бран против Филистимците във всичките дни на Саула; и когато видеше Саул някого мъж силен или юнак, вземаше го при себе си.