2 Царе 19 - Цариградски（BG1871）

1И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жали за Авесалома.

2И в онзи ден победата се обърна в печал в всичкия народ; защото чу народът да говорят в онзи ден: Царят е печален за сина си.

3И влазяха людете в града през онзи ден скритом, както люде които се крият посрамени когато бягат в сражението.

4А царят покри лицето си, и викаше царят с голям глас: Сине мой Авесаломе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

5И влезе Иоав в дома при царя та рече: Ти посрами днес лицата на всичките си раби които упазиха днес живота ти, и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти.

6Понеже обичаш онези които те ненавидят, а ненавидиш онези които те обичат; защото ти показа днес че за тебе не са нищо князове и раби; защото днес познах че ако би Авесалом да останеше жив, а ние всинца да измряхме днес, тогаз щеше да ти е угодно.

7Сега прочее стани, излез та говори по сърдцето на рабите си; защото се кълна в Господа че, ако не излезеш, не ще да остане с тебе тази нощ нито един; и това ще ти стане по-лошо от всичките злини колкото са дошли върх тебе от младостта ти до сега.

8Тогаз стана царят та седна при портата. И известиха на всичките люде и казаха: Ето, царят седи при портата. И дойдоха всичките люде при царя; а Израил побегна, всеки в шатъра си.

9И всичките люде на всичките Изралеви племена бяха в препиране, и говореха: Царят ни избави от ръката на неприятелите ни; и той ни освободи от ръката на Филистимците; а сега побегна от мястото поради Авесалома.

10А Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражението. Сега прочее защо не говорите да върнем царя?

11И прати цар Давид на Садока и на Авиатара свещениците и рече: Говорете на Юдините старейшини и кажете: Защо сте вие последни за да повърнете царя в дома му? (защото думите на всичкия Израил стигнаха при царя в дома му).

12Вие сте ми братя, вие кости мои и плът моя; защо прочее сте последни за да върнете царя?

13А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти кост моя и плът моя? така да ми направи Бог, и така да приложи, ако не бъдеш ти военачалник винаги пред мене вместо Иоава.

14И преклони сърдцето на всичките Юдини мъже като на едного человека; и проводиха на царя да му кажат: Върни се ти, и всичките твои раби.

15И тъй, върна се царят та дойде до Иордан. И дойде Юда до Галгал за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16Тогаз побърза Семей синът Гираев, Вениаминецът, от Ваурим, та слезе с Юдините мъже да посрещне цар Давида.

17И имаше с него тисяща мъже от Вениамина, и Сива раба на Сауловия дом, петнадесетте му синове, и двадесет негови раби с него; и стигнаха на Иордан преди царя.

18После премина ладията за да преведе царското домородие, и да направи каквото би му се видяло угодно. И Семей синът Гираев падна пред царя като преминаваше Иордан,

19и рече на царя: Нека не вмени Господарят ми беззаконие в мене, и нека не помни беззаконието което стори рабът ти в деня когато излазяше господарят ми царят из Ерусалим, щото да тури това царят в сърдцето си;

20защото аз рабът ти познах че съгреших; и, ето, аз дойдох днес по-напред от всичкия Иосифов дом за да сляза да посрещна господаря си царя.

21И отговори Ависей Саруинът син и рече: Не трябва ли Семей да се умъртви за това защото прокле помазаника Господен?

22А Давид рече: Що има между мене и вас, Саруини синове, та ми ставате днес противници? трябва ли този ден да се умъртви человек в Израил? защото не знам ли аз днес че съм цар над Израил?

23И рече царят на Семея: Няма да умреш. И закле му се царят.

24И Мемфивостей Сауловът син слезе да посрещне царя; и нито нозете си беше омил, нито брадата си сгладил, нито дрехите си беше изпрал от който ден царят тръгна дори до деня в който се върна с мир.

25И когато дойде в Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26А той отговори: Господарю мой царю, рабът ми ме измами; защото рабът ти рече: Да оседлая за себе си осела, и ще се кача на него та да ида при царя, защото рабът ти е хром.

27И наклевети той раба ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като ангел Божий: направи прочее това що е угодно пред очите ти.

28Защото всичкий дом на отца ми не бе освен мъже за смърт пред господаря ми царя; но ти нареди раба си между онези които ядяха на трапезата ти. И каква правда имам аз вече, и защо да се оплаквам още на царя?

29И рече му царят: Защо говориш още за нещата си? аз рекох: Ти и Сива разделете си нивите.

30И рече Мемфивостей на царя: И всичките нека вземе като господарят ми царят се върна в дома си с мир.

31И Верзелай Галаадецът слезе от Рогелим та премина Иорадан с царя за да го изпроводи до оттатък Иордан.

32И Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и прехранваше царя когато седеше в Маханаим, защото беше человек много голям.

33И рече царят на Верзелая: Премини ти с мене, и ще те храня с мене в Ерусалим.

34А Верзелай рече на царя: Колко са дните на годините на живота ми та да възляза с царя в Ерусалим?

35Днес съм осемдесет години на възраст: мога ли да направя разсъждение между добро и зло? може ли рабът ти да усети що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певачките? защо прочее рабът ти да е още товар на господаря ми царя?

36Рабът ти ще премине Иордан с царя до малко разстояние; а защо би ми направил царят това въздаяние?

37Нека се върне рабът ти, моля, за да умра в града си при гроба на отца ми и майка ми; но, ето, рабът ти Хамаам нека премине с господаря ми царя; и стори си него както бъде угодно пред очите ти.

38И рече царят: С мене ще премине Хамаам; и аз ще му сторя каквото се види угодно пред очите ти; и на тебе ще направя всичко каквото поискаш от мене.

39И преминаха всичките люде Иордан. И когато премина царят, целуна царят Верзелая и благослови го; и той се върна на мястото си.

40Тогаз замина царят в Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдини люде, още и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдините мъже та преведоха царя и домородието му през Иордан, и всичките Давидови мъже с него?

42И отговориха всичките Юдини мъже на Израилевите мъже: Защото царят ни е сродник; и защо се сърдите за това нещо? да ли изядохме нещо от царя? или ни даде дар?

43И отговориха Израилевите мъже на Юдините мъже и рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме в Давида повече нежели вие; защо прочее ни презряхте, и не стана първо съвет между нас за връщането на царя ни? И думите на Юдините мъже бяха по-жестоки от думите на Израилевите мъже.