Притчи 7 - Цариградски（BG1871）

1Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си.

2Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си.

3Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си.

4Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник;

5За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си.

6Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах,

7И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум,

8Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й,

9Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака;

10И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво;

11(Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й;

12Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл;

13И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше:

14Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си;

15За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те;

16Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда;

17Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица;

18Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов;

19Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път;

20Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си.

21Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си.

22Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание,

23Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й.

24Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми.

25Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й;

26Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27Домът й е пътища към ад, Които низводят в смъртните клетове.