Битие 35 - Цариградски（BG1871）

1И рече Бог Якову: Стани, възлез на Ветил, и насели се там; и направи там олтар Богу който ти се яви когато бягаше ти от лицето на Исава брата си.

2И рече Яков на дома си и на всичките които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове които са между вас, и очистете се, и променете дрехите си;

3и да станем да възлезем на Ветил, и там ще направя олтар Богу който ме послуша в деня на оскърбението ми, и с мене бе по пътя по който ходех.

4И дадоха Якову всичките чужди богове що бяха в ръцете им, и обеците които бяха на ушите им; и скри ги Яков под теревинта който бе при Сихем.

5Тогаз си тръгнаха; и нападна страх Божий на градовете които бяха наоколо им; и не гониха Якововите синове.

6А Яков дойде в Луз, който е в Ханаанската земя (то ест, Ветил,). той и всичките люде които бяха с него.

7И съгради там олтар, и нарече името на мястото Ел-Ветил; защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брата си.

8А Девора кърмилницата на Ревека умря, и погребе се долу от Ветил под дъба; и наименува се дъбът Дъб на Плач.

9И пак се яви Бог Якову като се върна от Падан-арам, и благослови го.

10И рече му Бог: Името ти е Яков: не ще да се именуваш вече Яков; но Израил ще бъде името ти. И нарече името му Израил.

11И рече му Бог: Аз съм Бог Всемогъщий: плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе, и царе ще излязат из чреслата ти;

12и земята която дадох Аврааму и Исаку, тебе ще я дам; и на семето ти по тебе ще дам земята.

13И възнесе се Бог от него, от мястото дето говори с него.

14И постави Яков стълп на мястото дето говори с него Бог, стълп каменен, и направи на него възлияние, и възлия на него елей.

15И нарече Яков името на мястото дето говори Бог с него, Ветил.

16След това тръгна от Ветил; и като остана малко разстояние да стигнат в Ефрата, Рахил роди; и претърпя голяма мъка в раждането си.

17А като се намерваше в мъката на раждането, рече й бабата: Не бой се, защото и той ти е син.

18И като предаваше душа, (защото умря,) нарече името му Венони; а отец му нарече го Вениамин.

19И умря Рахил, и погребе се на пътя на Ефрата, която е Витлеем.

20И постави Яков стълп на гроба й: той е стълпът на Рахилиния гроб дори до днес.

21А тръгна Израил, и разпростря шатъра си отвъд Мигдал-едер.

22И когато живееше Израил в оназ земя, отиде Рувим и лежа с Вала наложницата на отца си; и чу това Израил. А бяха Якововите синове дванадесет:

23синовете на Лия: Рувим първородний Яковов, и Симеон, и Левий, и Юда, и Исахар, и Завулон;

24синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин;

25а синовете на Вала Рахилината рабиня: Дан и Нефталим;

26а синовете на Зелфа Лиината рабиня: Гад и Асир: тези са Якововите синове които му се родиха в Падан-арам.

27А Яков дойде при Исака отца си в Мамврий, в Кириат-арва, който е Хеврон дето Авраам и Исаак бяха пришелци.

28И дните на Исака бяха сто и осемдесет лета.

29И издъхна Исак и умря, и прибра се при своите люде, стар и сит от дни; и погребоха го Исав и Яков синовете му.