4 Царе 19 - Цариградски（BG1871）

1И когато чу цар Езекия, раздра дрехите си, и се покри с вретище, и влезе в дома Господен.

2И проводи Елиакима домостроителя, и Шевна писеца, и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

3И рекоха му: Така говори Езекия: Ден на скръб, и на обличение, и на хула е този ден, защото настана часът да се родят децата, но сила няма за раждане.

4Може-би Господ Бог твой да чуе всичките думи на Рапсака когото Асирийският цар господарят му проводи за да укорява Бога живаго, и да обличи думите които чу Господ Бог твой; за това възвиси моление за остатъка що е останал.

5И отидоха при Исаия рабите на цар Езекия.

6И рече им Исаия: Така ще речете на господаря си: Така говори Господ: Не бой се от думите които си чул с които рабите на Асирийския цар ме похулиха.

7Ето, аз ще туря в него такъв дух щото, като чуе слух, ще се върне в земята си; и ще го направя да падне чрез нож в земята си.

8И върна се Рапсак, и намери Асирийския цар че ратуваше против Ливна; защото чу че беше тръгнал от Лахис.

9И царят, когато чу че говорят за Тирака Египетския цар: Ето, излезе да ратува против тебе, проводи пак посланници Езекию и каза:

10Така ще говорите на Езекия Юдиния цар и ще речете: Бог твой на когото уповаваш да те не прелъстява като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.

11Ето, ти чу що направиха Асирийските царе на всичките места, как ги изтребиха; и ти ли ще се избавиш?

12Боговете на народите избавиха ли онези които отците ми изтребиха, Гозан, и Харан, и Ресеф, и Еденовите синове които бяха в Таласар?

13Де е царят на Емат, и царят на Арфад, и царят на града Сефаруим, Ена, и Ава?

14И взе Езекия писмото от ръката на посланниците та го прочете; и възлезе Езекия в дома Господен та го разгъна пред Господа.

15И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

16Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.

17Наистина, Господи, Асирийските царе запустиха народите и земята им,

18и хвърлиха в огън боговете им; защото не бяха богове, но дело на человечески ръце, дърва и камене; за това ги погубиха.

19Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.

20Тогаз проводи Исаия Амосовий син до Езекия и рече: Така говори Господ Бог Израилев: чух което си се помолил мен против Сенахирима Асирийския цар.

21Това е словото което Господ говори за него:- Унижи те, присмя ти се, девицата, дъщерята Сионова: Зад тебе кивна с глава Ерусалимската дъщеря.

22Кого си укорил и похулил ти? И против кого си възвисил глас И си надигнал високо очите си? Против Светаго Израилева.

23Господа си укорил ти чрез посланниците си, и рекъл си: С множеството на колесниците си възлязох аз Върх височината на горите, Върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, Избраните му елхи; И ще вляза в крайните му обиталища, В дъбравата на неговия Кармил.

24Аз изкопах, и пих чужди води; И с стъпката на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.

25Не си ли чул че аз направих това отдавна, и от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове развалини.

26За това жителите им станаха безсилни, Уплашиха се, и посрамиха се: Бяха трева на полето, и злак, И трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.

27Но аз зная жилището ти. И изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.

28Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлязоха в ушите ми, За това ще туря куката си в ноздрите ти, И уздата си в устните ти, Та ще те върна през пътя през който си дошел.

29И то ще ти бъде знамение: Това лято ще ядете което е саморасло, И второто лято, което прораснува от истото; А третото лято, посейте, и пожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.

30И упазеното от Юдиния дом Което е останало ще пусне корени пак долу И ще даде горе плод.

31Защото из Ерусалим ще излезе остатъкът, И из гората Сион упазеното: Ревността на Господа Саваота ще свърши това.

32Заради това, така говори Господ за Асирийския цар: Няма да влезе в този град, Нито ще ще хвърли там стрела, Нито ще излезе пред него с щит, Нито ще въздигне против него окоп.

33По пътя по който е дошел, по него ще се върне, И в този град няма да влезе, говори Господ.

34Защото ще защитя този град да го опазя, Заради мене и заради раба ми Давида.

35И в онази нощ излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

36И тръгна Сенахирим Асирийският цар та отиде, и върна се, и живееше в Ниневия.

37И като се кланяше в дома на Нисроха бога си, Адрамелех и Сарасар синовете му поразиха го с нож; и те побегнаха в Араратската земя, а вместо него въцари се Есарадон син му.