Исая 51 - Цариградски（BG1871）

1Слушайте мене, вие които следвате правдата, Които търсите Господа: Погледнете на канарата от която сте отсечени, И в дупката на рова из който сте изкопани.

2Погледнете на Авраама отца си, И на Сарра която ви е родила; Защото го повикнах като бе един, И го благослових, и го умножих;

3Защото Господ ще утеши Сиона: Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустинята му като Едем, И пустотата му като рай Господен: Веселие и радост ще се намерва в него, Славословие, и глас на хваление.

4Слушайте ме, люде мои, И дайте ми слушане, народе мой; Защото закон ще излезе от мене, И ще поставя съда си за видело на народите.

5Правдата ми наближава: Спасението ми излезе; И мишците ми ще съдят народите: Островите ще ме чакат И ще се надеят на мишцата ми.

6Подигнете очите си на небесата, И погледнете на земята долу; Защото небесата ще изчезнат като дим, И земята ще овехтее като дреха, И които живеят на нея подобно ще умрат; Но спасението ми ще бъде във век, И правдата ми няма да оскудее.

7Слушайте мене, вие които знаете правда, Люде които имате в сърдцето си закона ми: Не бойте се от поношението на человеците, Нито се смущавайте от укорите им.

8Защото като дреха ще ги пояде молец, И като вълна ще ги пояде червей; Но правдата ми ще пребъде във век, И спасението ми в родове на родове.

9Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишцо Господня! Стани както в древните дни, във ветхите родове! Не си ли ти която си съсекла Раав, И смъртно ранила ламята?

10Не си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна? Която си направила морските дълбочини Път за прехождане на избавените?

11И изкупените Господни ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият, И скърбта и въздиханието ще побегнат.

12Аз, аз съм който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен человек, И от человечески син който ще стане като трева;

13И си забравил Господа който те създаде, Който разпростре небесата, и основа земята; И боиш се непрестанно всеки ден От лютостта на притеснителя, Като че бе готов да изтреби? И де е сега лютостта на притеснителя?

14Вързаният скоро ще се развърже, И няма да умре в рова Нито ще се лиши от хлеба си;

15Защото аз съм Господ Бог твой Който запрещавам на морето когато шумят вълните му: Господ Саваот името ми.

16И турих словата си в устата ти, И те покрих в сянката на ръката си, За да утвърдя небесата, и основа земята, И да река на Сиона: Ти си народ мой.

17Събуди се, събуди се, стани, дъщи на Ерусалим, Ти която си пила от ръката на Господа чашата на яростта му: Пила си, и изпразднила си и самото дрождие На чашата на омайването.

18От всичките синове които е родила Няма кой да я води; Нито има, от всичките синове които е изхранила, Който да я държи за ръка.

19Двете тези беди дойдоха върх тебе. Кой ще те пожали? – Гибел и изтребление, и глад и нож: С що да те утеша?

20Синовете ти премреха: Лежат по всичките кръстопътища Както орикс в мрежа: Пълни са с яростта Господня, От прещението на твоя Бог.

21За то слушай сега това, ти оскърбена, И опиена, но не с вино:

22Така говори Господ твой Иеова, Бог твой, който защищава съда на людете си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, Дрождието на чашата на яростта си: Ти няма вече да я пиеш.

23И ще я туря в ръката на притеснителите ти Които рекоха на душата ти: Падни ничком за да минем по тебе; И ти си турила гърба си като земя И като път за тези които минуват.