1 Коринтяни 7 - Цариградски（BG1871）

1За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена.

2Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всяка жена да има своя си мъж.

3Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът.

4Жената не владее на своето си тяло, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тяло, но жената.

5Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане.

6И това го казвам по дозволение, а не по повеление.

7Защото искам всичките человеци да са каквото съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак.

8А на неженените и на вдовиците казвам: Добро е за тях ако останат както и аз.

9Но ако не могат да се въздържат, нека се оженят; защото по-добре е да се оженят а не да се разжегват.

10А на оженените заръчвам, не аз, но Господ: Жена от мъжа си да се не разлъча.

11Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си.

12А на другите аз казвам, не Господ: Ако някой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща.

13И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща.

14Защото неверникът мъж освещен бива поради жената, и неверницата жена освещена бива поради мъжа; понеже инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, но сега са свети.

15Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир.

16Защото що знаеш , жено, да ли не ще спасиш ти мъжа? или що знаеш, мъжу, да ли не ще спасиш ти жената?

17Но всеки както му е Бог отделил, и всеки както го е Господ призовал, така да ходи; и така заповядвам по всичките църкви.

18Обрязан ли е призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е някой призован, да се не обрязва.

19Обрязването е нищо и необрязването нищо; но всичко е в пазенето на Божиите заповеди.

20Всеки да си остава в това звание в което е призван.

21Раб ли се призован? Да те не е грижа; но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това.

22Защото който е раб призован в Господа, свободник Господен е; така и който е свободен призван, раб е Христов.

23Със скъпа цена сте купени: не бивайте роби на человеци.

24В каквото звание е някой призован, братие, в него всеки да си остава пред Бога.

25Колкото за девиците нямам заповед от Господа; но като помилван от Господа да съм верен, мнение давам.

26И тъй, за настоещата нужда мисля да е добро това, сиреч, че е добре человеку така да бъде.

27Вързан ли си с жена? Не търси развързване. Отвързан ли си от жена? Не търси жена.

28Но ако се и ожениш не съгрешаваш, и девица ако се ожени не съгрешава; но таквизи които са ще имат скръб по плът; а пък аз ви съжалявам.

29Това само казвам, братие, че останалото време е кратко; за това, и тези които имат жени да са като че нямат;

30и които плачат, като че не плачат; и които се радват, като че се не радват; и които купуват, като че нищо не добиват;

31и които имат сношение с този свят, като че не са предани нему; защото на този свят образът прехожда.

32А аз искам ви да сте безгрижни. Неженений се грижи за това което е Господне, как да угоди Господу;

33а женений се грижи за това което е световно, как да угоди на жената.

34Между жена и девица има разлика: неженената се грижи за това което е Господне, за да бъде света и телом и духом; а оженената се грижи за това което е световно, как да угоди на мъжа.

35И това го казвам за собствената ваша полза; не да ви наложа примка, но за благообразие и постоянно пребъдване в служенето Господне без развлечение на ума.

36Ако ли мисли някой че прави неприлично за девицата си, ако да й е минало време, и трябва така да бъде, нека прави каквото ще: не съгрешава: нека се женят.

37Но който стои твърд на сърдцето си, и няма нужда, но има власт за своята си воля, и е решил това в сърдцето си да държи девицата си неженена, добре прави.

38Така щото който ожени девицата си добре прави; а който я не ожени прави по-добре.

39Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъж й; ако ли умре мъж й, свободна е да се ожени за когото ще, тъкмо да бива това в Господа.

40Но по моето мнение по-блажена е ако си остане така; а мисля че и аз имам Дух Божий.