Лука 9 - Цариградски（BG1871）

1И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести.

2И проводи ги да проповядват царството Божие, и да изцеляват болните.

3И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хляб, ни сребро, нито по две дрехи да имате.

4И в която къща влезете, там седете, и от там излязвайте на път.

5И които не ви приимат, когато излязвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

6И те излязоха и ходеха от село на село та проповядваха евангелието и изцеляваха навсякъде.

7И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал.

9И рече Ирод: Иоана аз посякох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.

10И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що бяха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто място на града нарицаемия Витсаида.

11А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.

12И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто място.

13А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;

14защото бяха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да насядат на купове по петдесет.

15И сториха така, и туриха всичките да насядат.

16А той взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.

17И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.

18И когато той се молеше насаме, с него бяха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм?

19А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал някой от старовременните пророци.

20И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий.

21А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому.

22И казва че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.

23Казваше още на всички: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва.

24Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.

25Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свят, а погуби или отщети себе си?

26Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.

27И казвам ви истина: Има някои от стоещите тука, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

28И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.

29И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.

30И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те бяха Моисей и Илия,

31които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.

32А Петър и онези които бяха с него бяха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видяха славата му, и двамата мъже стоещите с него.

33И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.

34И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влязоха те в облака.

35И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.

36И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видяха.

37А на другия ден, когато слязоха от гората, срещна го народ много.

38И ето, человек някой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.

39И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.

40И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.

41А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.

42И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.

43И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:

44Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син человечески ще бъде предаден в человечески ръце.

45Но те не разумяваха тази реч, и покрита бе от тях за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч.

46И влезе в тях помисъл такъв: Кой ли от тях ще да е по-голям.

47А Исус като видя помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;

48и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.

49А Иоан отговори и рече: Наставниче, видяхме някого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.

50И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.

51И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим.

52И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влязоха в село Самарянско да му приготвят място.

53Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим.

54И като видяха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?

55А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете;

56защото Син человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.

57И като вървяха, рече му някой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш.

58И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син человечески няма де глава да подклони.

59А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си.

60А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповядвай царството Божие.

61Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си.

62И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.