Деяния 5 - Цариградски（BG1871）

1А някой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание,

2и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите.

3А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата?

4Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога.

5И като слушаше Анания тези думи падна и издъхна; и страх голям обзе всички които чуеха това.

6И станаха по-младите, обвиха го, и изнесоха та го погребаха.

7И като се минаха около три часа, влезе и жена му без да знае това що беше сe случило.

8И Петър й отговори: Кажи ми, за толкоз ли продадохте нивата? И тя рече: Ей, за толкоз.

9А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Духа Господен? Ето на вратата нозете на тези що погребаха мъжа ти, и тебе ще изнесат.

10И падна на часа до нозете му и издъхна; а като влязоха момците намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжа й.

11И голям страх обзе всичката църква и всички които чуеха това.

12И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно бяха в притвора Соломонов.

13А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест.

14И прилагаха се повече вярващи в Господа, множество мъже и жени;)

15така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сянката Петрова в минуването му да осени някого от тях.

16Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.

17Тогаз стана първосвещеникът, и всички които бяха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист,

18и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.

19Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

20Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.

21Те като чуха това на съвнуване влязоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които бяха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

22Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха

23и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стояха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре.

24И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение бяха за тях какво ще бъде това.

25И дойде някой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа.

26Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.

27И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът,

28и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека.

29И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.

30Бог на отците наши възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

31Него Бог с десницата си въздигна за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля, и прощение на греховете.

32И в тези неща свидетели нему сме ние и Дух Светий когото Бог даде на онези които го слушат.

33А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият.

34Но Фарисей някой си на име Гамалиил, законоучител, когото всичкий народ почиташе, стана в съборището и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35и рече им: Мъже Израиляни, помислете си добре, какво ще направите върх тези человеци.

36Защото преди тез дни повдигна се Тевда и казваше за себе си да е голям някой си, при когото се прилепиха до четиристотин души на чет; който биде убит, и всички които му се покоряваха разидоха се и изчезнаха.

37След него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички които се поведоха след него разпръснаха се.

38И сега ви казвам, оттеглете се от тези человеци и оставете ги; защото това намерение или това дело, ако би да е от человеци, ще се развали;

39Ако ли е от Бога, не можете го развали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

40И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха.

41А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.

42И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите.