Псалми 71 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 70) На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя никога.

2С правдата си избави ме и освободи ме: Приклони към мене ухото си и спаси ме.

3Бъди ми канара дето да прибягвам, всякога да обитавам. Ти си завещал да ме спасиш; Защото твърдиня моя и прибежище мое си ти.

4Боже мой, избави ме от силата на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

5Защото ти си моя надежда, Господи Иеова: Упование мое си от младостта ми.

6На тебе облегнах от рождението си: От утробата на майка ми ти си мой покровител За тебе ще бъде всякога пението ми.

7Като чудовище станах на мнозина; Но ти си ми яко прибежище.

8Да се пълнят устата ми с пението ти, Съ славата ти, всеки ден.

9Не ме отхвърляй въ времето на старостта ми: Когато оскудява силата ми, не ме оставяй.

10Защото неприятелите ми за мене говорят; И които причакват душата ми наговарят се помежду си

11И казват: Бог го е оставил: Погнете и хванете го; защото няма кой да го избави.

12Боже, не се отдалечавай от мене: Боже мой, побързай ми на помощ.

13Да се посрамят и да се изтребят Неприятелите на душата ми: Да се покрият с укор и срам Които искат злото ми.

14А аз всякога ще се надея, И ще прилагам на всяка твоя похвала.

15Устата ми ще проповядват правдата ти, Спасението ти всеки ден, Защото не мога да изброя твоите благодеяния.

16Ще ходя със силата на Господа Иеова: Ще помня твоята, само твоята, правда.

17Боже, ти си ме научил от младостта ми; И до сега проповедвам чудесата ти.

18И даже до старост и седина, Боже, не ме оставяй, Доде проповедвам на идещия род мишцата ти, Силата ти на всичките послеродни.

19Ей, Боже, правдата ти е превъзвишена; Защото си направил велиичия. Боже, кой е подобен на тебе?

20Ти който си ми показал много и тежки притеснения Пак ще ме съживиш, И от бездните на земята пак ще ме избавиш.

21Ще нарастиш величието ми; Ей, ще се върнеш и ще ме утешиш.

22И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и твоята истина: На тебе, Светий Израилев, Ще песнопея с китара.

23Ще се радват устните ми когато ти песнопея, И душата ми която си избавил.

24Още и езикът ми всеки ден ще преговаря правдата ти; Защото се посрамиха - защото се постидиха – Които искат злото ми.