Исус Навиев 2 - Цариградски（BG1871）

1И проводи Исус синът Навиев от Ситим двама человеци да съгледат тайно, и рече: Идете, вижте земята, и Иерихон. И те отидоха, и влязоха в къщата на една жена блудница именуема Раав, и превитаха там.

2Тогаз известиха на Иерихонския цар и рекоха: Ето, дойдоха тук нощес мъже от Израилевите синове за да съгледат земята.

3И проводи Иерихонский цар при Раав и рече: Изведи мъжете които дойдоха при тебе и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат всичката земя.

4И жената взе двамата человека та ги скри, и рече: Наистина дойдоха при мене человеците, но не знаех от де бяха;

5и когато щяха да се затворят вратата, като се смрачи, человеците излязоха. Не зная къде отидоха человеците: тичайте скоро след тях, и ще ги стигнете.

6Но тя ги беше възкачила на къщния покрив, и скрила ги бе в ленените гръсте които имаше наредени на къщния покрив.

7И мъжете се завтекоха след тях по пътя който отива към Йордан, дори до бродовете; и щом тръгнаха тези които ги погнаха затвориха се вратата.

8И преди да си легнат те, възлезе тя при тях на къщния покрив;

9и рече на человеците: Зная че Господ ви даде тази земя, и страхът ви нападна на нас, и всичките жители на тази земя се стопиха пред вас,

10понеже чухме как изсуши Господ водата на червено Море пред вас когато излязохте из Египет, и как направихте на двамата Аморейски царе които бяха оттатък Йордан, на Сиона и на Ога които изтребихте.

11И като чухме стопи се сърдцето ни, и не остана вече дух в никого от лицето ви; защото Господ Бог ваш, той е Бог на небето горе и на земята долу.

12И сега закълнете ми се, моля, в Господа че, както аз направих милост на вас, ще направите и вие милост на дома на отца ми; и дайте ми знак на вярност,

13че ще увардите живота на отца ми, и на майка ми, и на братята ми, и на сестрите ми, и всичко що имат, и ще избавите душите ни от смърт.

14И отговориха й мъжете: Душата ни на смърт нека бъде вместо вас само ако не изявите таз наша работа: и когато Господ предаде нам земята, ще ти покажем милост и вярност.

15Тогаз ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на стената на града, и на стената живееше.

16И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонещите, и скрийте се там три дни, доде се върнат гонещите; и после ще отидете на пътя си.

17И рекоха й мъжете: Така ще бъдем чисти от тази твоя клетва с която ни направи ти да се закълнем:

18ето, когато ние влезем в земята, да вържеш въжето от тази червена прежда за прозореца от който ни спусна ти, а отца си, и майка си, и братята си, и всичкия дом на отца си да събереш при себе си в къщата си.

19И всеки който излезе из вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем чисти; а който остане с тебе в къщата, кръвта му ще бъде на главата ни ако се дигне ръка на него.

20Но ако изявиш тази наша работа, тогаз ще бъдем чисти от твоята клетва с която ни направи ти да се закълнем.

21И рече: Да бъде според думите ви. И изпроводи ги, и отидоха си; и тя върза червеното въже на прозореца.

22И пойдоха, и отидоха в гората, и останаха там три дни доде се върнаха гонещите; и търсиха ги гонещите по всичкия път, и не ги намериха.

23Тогаз се върнаха двамата мъже, и слязоха от гората, и преминаха, и дойдоха при Исуса сина Навиева, и казаха му всичко що им се бе случило.

24И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни всичката земя; а най-вече всичките жители на мястото се стопиха от лицето ни.