2 Коринтяни 10 - Цариградски（BG1871）

1И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение към вас;

2и моля ви се, кога дойда при вас да се не принудя да употребя дързновение с онази смелост с която мисля да се осмеля против някои които мислят че ние по плътски ходим.

3Защото ако и да ходим в плът, по плът не воинствуваме.

4Защото оръжията на нашето воиствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.

5Понеже съсипваме помишления и всяко възвишение което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу.

6И готови сме да отмъстим на всяко непокорство когато се изпълни вашата покорност.

7Външното ли на работите гледате вие? Ако има някой на себе си уверение че е Христов, то и това пак от само себе си да размишлява, че както е той Христов така сме и ние Христови.

8Защото ако би и нещо повечко да се похваля за нашата власт която ни даде Господ за назидание а не за разорение ваше, няма да се посрамя.

9Но да се не покажа че искам да ви заплашвам с писмата си.

10Понеже писмата му са, казва някой, тежки и силни; но личното му присъствие слабо, и говоренето му нищожно.

11Такъв един нека знае че ние каквито сме на слово в писмата си кога сме далеч от вас таквизи сме и на дело когато сме при вас.

12Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно.

13А ние не щем се похвали вън от пределите си, но според мярата на дела, който е Бог нам отделил, мяра щото да достигаме даже и до вас.

14Защото ние не се простираме вън от мярката си, като че не сме достигнали до вас; понеже досегнахме даже и до вас с благовествуването Христово.

15И не се хвалим вън от предела си в чужди трудове, но имаме надежда че колкото вярата ви възраства, според дела ни ще се възвеличим във вас премного,

16така щото да проповядаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дял.

17А който се хвали, с Господа да се хвали.

18Защото не е одобрен този който сам себе си препоръчва, но този когото Господ препоръчва.