Исая 14 - Цариградски（BG1871）

1Защото Господ ще помилва Якова, И ще избере пак Израиля, И ще ги упокои в земята им; И чужденците ще се съединят с тях, И ще се прилепят при Якововия дом.

2И народите ще ги вземат и ще ги заведат на местото им; И Израилевий дом ще ги има наследие в земята Господня За раби и рабини; И ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.

3И в който ден Господ те упокои от скърбта ти, И от страха ти, И от жестоката работа В която бе ти порабощен,

4Ще употребиш тази пословица против Вавилонския цар, и ще речеш: Как престана насилникът! Престана берникът!

5Господ съкруши жезъла на нечестивите, Скиптъра на владетелите.

6Който поразяваше с ярост людете С непрестанно биене, Който владичествуваше с гняв над езиците, Гоним е; и няма който да възбранява.

7Всичката земя се успокоява и безмълствува: Възглашават радостно.

8Радват се и елхите за тебе, Ливановите кедри, и думат: От както си легнал ти Дървосечец не възлезе на нас.

9Ад от доле дойде в движение заради тебе За да посрещне твоето идване: Заради тебе събуди мъртвите, Всичките земни князове: Дигна от престолите им Всичките царе на народите.

10Те всички ще проговорят и ще ти рекат: И ти ли биде слаб както ние? Стана ли равен нам?

11Велехвалението ти се снижи в гроба, И шумът на музикалните твои оръдия: черви са постлани отдоле ти, и черви те покриват.

12Как си паднал от небето, ти Сине на зората, Деннице! Съкрушил си се на земята, Ти който тъпчеше народите!

13А ти думаше в сърдцето си: Ще възляза на небето, Ще възвиша престола си над Божиите звезди; И ще седна на гората на събранието, към страните на север:

14Ще възляза във висотата на облаците: Ще бъда подобен Вишнему.

15Но ти ще слезеш в ад, В дълбочините на рова.

16Които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, и ще рекат: Този ли е человекът който правеше земята да трепери, Който разклащаше царствата,

17Който запустяваше вселенната И съсипваше градовете й Който не пускаше узниците си в домовете им?

18Всичките царе на народите, всичките се упокояват със слава, Всеки в дома си;

19А ти биде отхвърлен от гроба си като мерзостна отрасъл, Като дреха на убити, На прободени с нож, На слазящи между каменете на рова, - Като труп който се тъпче.

20Ти не ще се съединиш в погребение с тях, Защото си погубил земята си, Убил си своите люде: Семето на злодейците никога не ще се поменува.

21Пригответе клане за чадата му Поради беззаконието на отците им; За да не станат и наследят земята, И напълнят лицето на вселенната с врагове.

22Защото ще стана против тях, Говори Господ Саваот, И ще изгладя из Вавилон име, и остатък, И син, и внук, говори Господ.

23И ще го направя наследие на ежове, и водни езера; И ще го помета с метлата на погибелта, Говори Господ Саваот.

24Закле се Господ Саваот и рече: Непременно както намислих, така ще бъде, И както реших, така ще остане,

25Да съкруша Асириеца в земята си, И да го стъпча на горите си: Тогаз хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.

26Това е решението решено за всичката земя; И тая е простряната ръка над всичките народи.

27Защото Господ Саваот реши, и кой ще развали? И ръката му е простряна, и кой ще я върне назад?

28В годината в която умре цар Ахаз стана това видение: -

29Не се радвай, всичка Филистимска земльо, Защото се съкруши жезълът на поразившия те; Понеже из кореня на змията ще излезе василиск, И плодът му ще бъде горителна змия хвърката.

30И първородните на сиромаха ще се нахранят, И нищите ще си почиват в безопасност; И ще умъртвя кореня ти с глад; И ще убие той остатъка ти.

31Ридайте, порти: въпий, граде: Стопила си се, всичка Филистимска земльо; Защото иде дим от север, И нито един ще се отбие В пълковете им.

32И кой ответ ще се даде на посланниците на народите? - че Господ е основал Сион, И на него ще уповаят сиромасите от людете му.