Лука 2 - Цариградски（BG1871）

1А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна.

2Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия.

3И идеха всички да се написват, всеки в своят си град.

4А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,)

5да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна.

6И когато бяха те там, изпълниха се дните й да роди;

7И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото нямаше място за тях в гостилницата.

8И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си.

9И, ето, ангел Господен застана между тях, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голям.

10И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде.

11Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ.

12И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите.

13И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха:

14Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.

15И щом си отидоха ангелите от тях на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви.

16И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите.

17И като видяха, разказаха речите що им се рекоха за това дете.

18И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха.

19А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тях в сърцето си.

20И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видяха според както им се бе рекло.

21И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата.

22И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа,

23както е писано в закона Господен, че "всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,"

24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, "две гъргорици, или две гълъбчета."

25И, ето, имаше някой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него.

26И открито бе нему от Духа Светаго, че нямаше да види смърт преди да види Христа Господня.

27И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона,

28той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече:

29Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;

30защото видяха очите ми твоето спасение,

31което си приготвил пред лицето на всичките народи;

32светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.

33А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.

34И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;

35а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.

36Имаше и някоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остаряла, и живяла бе с мъжа си седем години от девството си.

37И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето нощя и деня служеше Богу в пост и молитва.

38И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим.

39И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него.

41И ходеха родителите му всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

42И когато стана той на дванадесет години, като възлязоха по обичаю в Ерусалим за праздника,

43и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му.

44И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си;

45и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят;

46И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги.

47И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му.

48И като го видяха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме.

49И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че трябва да съм в това което принадлежи на Отца ми?

50А те не разумяха речта която им рече.

51И слезе с тях, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си.

52А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.