Евреи 10 - Цариградски（BG1871）

1Защото законът, като имаше сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всяка година непрестанно.

2Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;

3но в тези жертви бива всяка година възпоминание на греховете.

4Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.

5За това когато влязваше в света, казва: "Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тяло.

6Всесъжения и приношения за грях не ти са угодни.

7Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже."

8По-горе бе рекъл: "Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грях не си поискал, нито ти са угодни," (които се приносят според закона;)

9тогаз рече: "Ето, ида да сторя волята ти, о Боже." Отнема първото да постанови второто.

10С която воля сме осветени чрез приношението на тялото Исус Христово принесено един път.

11И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;

12но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога

13та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.

14Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.

15А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:

16"Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,"

17прилага, "И греховете им и беззаконията им няма вече да помена."

18А дето има прощение за тях няма вече приношение за грях.

19И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,

20през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,

21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тяло измито в чиста вода:

23нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;

24и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;

25да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.

26Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.

28Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:

29за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!

30Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."

31Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.

32Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания,

33кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.

34Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.

35И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние.

36Защото ви трябва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.

37Защото още твърде малко време и "ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави."

38"А праведният от вярата ще живее;" и "ако се дръпне някой назад, не ще да благоволи в него душата ми."

39Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които вярват за спасение на душата.