2 Царе 14 - Цариградски（BG1871）

1И позна Иоав Саруиний син че сърдцето на царя беше към Авесалома.

2И проводи Иоав в Текое та доведе от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в сетование, и облечи дрехи на сетование, и не се помазвай с елей, но бъди като жена сетуваща много дни за мъртвец;

3и иди при царя та му говори според тези думи. И тури Иоав думите в устата й.

4И като говори Текойката жена на царя, падна на лице до земята та се поклони и рече: Помогни ми, царю.

5И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Ох! аз към жена вдовица, и умря мъж ми.

6И рабинята ти имаше двама синове, които се сбиха и двамата на полето; и нямаше някой да ги раздвои, но удари единият другия и го уби.

7И, ето, станаха всичките роднини против рабинята ти та рекоха: Предай оногози който удари брата си за да го умъртвим за живота на брата му когото уби, и да изтребим купно наследника; и така ще угасят въглена който ми е останал та да не оставят на мъжа ми име нито остатък по лицето на земята.

8И рече царят на жената: Иди в дома си, а аз ще заповядам за тебе.

9И рече Текойката жена на царя: Господарю мой царю, нека е на мене беззаконието, и на отеческия ми дом; а царят и престолът му да са неповинни.

10И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене; и няма вече да те докачи.

11И тя рече: Нека помене, моля, царят Господа Бога своего, и нека не остави да се умножат отмъстителите на кръвта за изтребление и да погубят сина ми. А той рече: Жив Господ, нито един косъм на сина ти не ще падне на земята.

12Тогаз рече жената: Нека говори, моля, рабинята ти слово на господаря си царя. И рече: Говори.

13И рече жената: Защо си помислил ти таквоз нещо против Божиите люде? понеже царят говори това като повинен человек когато царят не възвращава заточения си.

14Защото непременно ще умрем, и сме като вода разляна по земята която се не събира пак; и Бог не отнема душа, но намерва средства щото заточеният да не остане отдалечен от него.

15Сега за това дойдох да поговоря това на господаря си царя, защото людете ме уплашиха; и рабинята ти рече: Ще говоря сега на царя: може-би царят да изпълни прошението на рабинята си.

16Защото царят ще послуша, за да избави рабинята си от ръката на человека който иска да погуби мене и сина ми купно от Божието наследие.

17Рече даже рабинята ти: Речта на господаря ми царя ще бъде сега утешителна; защото както е ангел Божий така е господарят ми царят за да разсъждава за доброто и злото; и Господ Бог твой ще бъде с тебе.

18Тогаз отговори царят и рече на жената: Да не скриеш от мене сега това за което ще те попитам аз. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

19И рече царят: С тебе ли е в всичко това ръката на Иоава? И жената отговори и рече: Жива е душата ти, господарю мой царю, от всичко това що изрече господарят ми царят никой не може да уклони ни на дясно ни на ляво; защото рабът ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тези думи в устата на рабинята ти.

20Рабът ти Иоав направи това за да обърне лицето на тази дума; и господарят ми е мъдър като мъдростта на ангел Божий за да познава всичко що е на земята.

21И рече царят на Иоава: Ето, сега направих това нещо; иди прочее, доведи младия Авесалома.

22И падна Иоав с лицето на земята та се поклони, и благослови царя. И рече Иоав: Днес познава рабът ти че намерих благодат пред очите ти, господарю мой царю, защото царят стори според думата на раба си.

23Тогаз стана Иоав та отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24И рече царят: Да се върне в дома си, и да не види лицето ми. И върна се Авесалом в дома си, и не видя лицето на царя.

25А в всичкия Израил нямаше человек толкоз много похвален заради красотата си както Авесалом: от петата на ногата му дори до върха му нямаше в него порок.

26И когато стрижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше; понеже космите му натегнуваха, за това ги стрижеше,) претегляше власите на главата си, и тежеха двесте сикли според царската теглилка.

27И родиха се Авесалому трима синове и една дъщеря именуема Тамар: тя бе прекрасна жена.

28И седя Авесалом в Ерусалим две години цели, а лицето на царя не видя.

29За това проводи Авесалом до Иоава за да го проводи при царя; но той на рачи да дойде при него. Прати пак втори път, но не рачи да дойде.

30Тогаз рече на рабите си: Вижте, нивата на Иоава е близу при моята, и има ечимик там: идете та го изгорете с огън. И изгориха Авесаломовите раби нивата с огън.

31И стана Иоав та отиде при Авесалома в къщата, и рече му: Защо изгориха слугите ти нивата ми с огън?

32А Авесалом отговори Иоаву: Ето, пратих при тебе и рекох: Ела тук да за те проводя при царя да речеш: Защо съм дошел от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там: сега прочее нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме умъртви.

33Тогаз Иоав дойде при царя та му извести това; и повикна Авесалома, та дойде при царя, и поклони се с лицето до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.