Деяния 1 - Цариградски（BG1871）

1Първото слово, о Теофиле, направих за все що начна Исус да прави и да учи,

2даже до деня в който се възнесе, откак даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите които избра;

3на които и представи себе си жив след страданието си с много верни знамения, като им се явяваше четиридесет дни и говореше им за царството Божие.

4И като се събираше с тях заръча им да се не отдалечат от Ерусалим, но да очакват обещанието на Отца което чухте, рече, от мене.

5Защото Иоан е с вода кръстил; а вие ще бъдете кръстени с Духа Светаго след тия не много дни.

6И тъй, като се събраха питаха го и казваха: Господи, в това ли време щеш да възстановиш царството в Израил?

7А той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената си власт.

8Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята.

9И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им.

10И като стояха та гледаха на небето когато възлязваше той, ето, двамина человеци с бели дрехи застанаха пред тях,

11които и рекоха: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Исус който се възнесе от вас на небето ще дойде тъй както го видяхте да отхожда на небето.

12Тогаз се върнаха в Ерусалим от гората нарицаема Елеонска, която е близу до Ерусалим един съботен ден път.

13И когато влязоха, възлязоха в горницата дето живееха Петър и Яков и Иоан и Андрей,Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14Те всички единодушно, с жените и Мария майката Исусова и с братята му, бяха непрестанно в молитва и молене.

15И през тия дни стана Петър по сред учениците и рече: (а числото на тези които се намерваха там беше до сто и двадесет души:)

16Мъже и братие, трябваше да се изпълни това писание което предрече Дух Светий чрез устата Давидови за Юда който стана водител на тези които хванаха Исуса;

17защото беше причислен с нас, и взел бе дял в тая служба.

18Той прочее спечели нива от заплата на своята неправда; и като падна на очите си проседна се през сред, и изтекоха всичките му черва.

19И това стана известно на всички жители Ерусалимски, така що тая нива се нарече по езика им Акелдама, сиреч, Нива Кръвна.

20Защото е писано в книгата на Псалмите: "Да бъде жилището му пусто, и да няма който да живее в него;" и: "чина му друг да вземе."

21И тъй, от человеците които се нахождаха с нас през всичкото време, в което влизаше и излизаше между нас Господ Исус,

22като начна от кръщението Иоаново до деня в който се възнесе от нас, един от тях трябва да бъде с нас свидетел на възкресението му.

23И поставиха двамина, Иосифа нарицаемаго Варсава, който се наименува Юст, и Матия;

24и помолиха се и рекоха: Ти, Господи, сърдцеведче на всички, покажи от тия двамата едного когото си избрал,

25да вземе дела на тази служба и на апостолството от което изпадна Юда за да отиде на своето си място.

26И дадоха жребията си; и падна жребето на Матия, и счете се с единадесетте апостоли.