Исая 26 - Цариградски（BG1871）

1И в онзи ден тая песен ще се изпее в Юдината земя: - Имаме град утвърден: Спасение ще тури Бог за стени и предстения.

2Отворете портите, И ще влезе праведний народ който пази истината.

3Ще упазиш в съвършен мир Непоколебимия умом, Защото на тебе той уповава.

4Уповавайте на Господа всекога; Защото Господ Иеова е вечна крепост;

5Защото низринва живеещите на високо: Снишва високостоещия град: Снишва го дори до земята, Хвърля го дори до пръстта.

6Ногата ще го потъпче, Нозете на сиромаха, стъпките на нищия.

7Пътят на праведния е правота: Ти, Правий, уравняваш пътя на праведния.

8Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, те чакахме: Желанието на душата ни е към твоето име и към твоето споменуване.

9С душата си те възжелах ноще; Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори; Защото когато твоите съдби са на земята Жителите на света ще научат правда.

10Ако се помилва нечестивият, Няма да научи правда: В земята на правотата ще стори неправедно, И не ще погледне на величието Господне.

11Ръката ти, Господи, е възвишена; но те не ще видят: Ще видят ревността заради людете ти, и ще се посрамят; Ей, огънят който е против вразите ти ще ги пояде.

12Господи, мир ще дадеш нам; Защото ти си направил и всичките наши дела за нас.

13Господи Боже наш, други господари освен тебе са владели над нас; Но сега чрез самаго тебе твоето име ще споменуваме.

14Те са умрели, няма да оживеят: Мъртви са, няма да възкръснат; За то, посетил си и изтребил си ги, И си изгладил всичкия им помен.

15Умножил си народа, Господи, Умножил си народа: прославил си се. Разпространил си всичките граници на земята.

16Господи, в скърбта притекоха към тебе: Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях.

17Както непраздна жена Когато наближава да роди превива се И вика в болезните си, Така станахме пред тебе, Господи.

18Станахме непраздни, превивахме се; Но като че вятър родихме: Никакво освобождение не завършихме на земята; И не паднаха жителите на света.

19Твоите умрели ще оживеят, Моите мъртви тела ще възкръснат: Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта; Защото росата ти е като росата на тревите, И земята ще изхвърли мъртвите.

20Идете, люди мои, влезте в клетовете си, И затворете дверите си подире си: Скрийте се за малко едно мъгновение Доде премине гневът.

21Защото, ето, Господ излазя от местото си За да накаже жителите на земята за беззаконието им; А земята ще открие кръвите си, И не ще покрие вече убиените си.