Михей 7 - Цариградски（BG1871）

1Горко ми! Защото съм като последно плодобрание лятно, Като пабирък след гроздобер. Няма грозд за да яде някой: Душата ми пожела първозрелите плодове.

2Преподобен се погуби от земята, И няма прав между человеците: Всичките се засаждат за кръв: Ловят всеки брата си със сет.

3За да злотворят твърде много с ръцете си, Началникът иска, и съдията гледа за мъзда, И големецът произнася лукавото си желание, Което развратно изпълняват.

4По-добрият от тях е като трън, Правият по-бодлив от трънлив плет: Денят на пазачите ти, посещението ти стигна: Сега ще е недоумението им.

5Не се уверявайте на другар, Нямайте дързновение на тесен приятел, Пази дверите на устата си От лежещата в недрото ти;

6Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на человека са домащните му.

7А аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си: Бог мой ще ме послуша.

8Не се весели заради мене, враждебнице моя: Ако и да падна, ще стана: Ако и да седна в тъмнина, Господ ще ми е светлина.

9Ще нося гнева на Господа, Защото му съгреших, Доде разсъди съда ми И направи съдбата ми: Ще ме изведе на светлината: Ще видя правдата му.

10И враждебницата ми ще види, И срам ще я покрие която ми говори: Де е Господ Бог твой? Очите ми ще я видят: Сега ще е в стъпкуване като калта на пътищата.

11В който ден се съзидат стените ти, В онзи ден ще се раздаде на далеч заповядването.

12В онзи ден ще дойдат до тебе от Асирия, И от крепостните градове, И от крепостта до реката, И от море до море, и от планина до планина.

13И земята ще запустее От причината на жителите си, Заради плода на деянията им.

14Паси людете си със жезъла си, Стадото на наследието си Което живее уединено в дъбравата всред Кармил: Да пасат във Васан и в Галаад като в древните дни.

15Като в дните на изхода ти из Египетската земя Ще им покажа чудеса.

16Народите ще видят, и ще се постидят Заради всичката си крепост: Ще турят ръка на уста: Ушите им ще оглушеят.

17Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадове ще треперят в дупките си, Ще се устрашат от Господа Бога нашего, И ще се уплашат от тебе.

18Кой е подобен тебе, Бог Който прощава беззаконие, И не изгл?е?жда престъплението На остатъка на наследието си? Не пази гнева си винаги, Защото му е угодно да прави милост.

19Ще се върне, ще ни помилва, Ще стъпче беззаконията ни; Ей, ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбини.

20Ще извършиш истина Якову, Милост Аврааму, Както се кле ти на бащите ни от древните дни