Неемия 13 - Цариградски（BG1871）

1В тоя ден се чете в книгата на Моисея, и людете слушаха; намери се писано в нея че Амонците и Моавците не трябваше да влязат в събранието Божие до века,

2защото не посрещнаха Израилевите синове с хляб и вода, но наеха Валама против тях за да ги прокълне, но Бог наш обърна клетвата в благословение.

3И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всяко смесено.

4А преди това, Елиасив свещеникът, който имаше настоятелството върху стаите на дома на Бога нашего, беше се сродил с Товия,

5и приготвил бе за него голяма стая, дето по-напред туряха хлебните приншения, ливана, и съсъдите, и десетъците от житото, от виното, и от елея, отредените за Левитите и за певците и за вратарите, и приношенията за свещениците.

6Но въ всичко това време, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и второто лето на Артаксеркса Вавилонския цар отидох при царя. И след няколко дни изпросих воля от царя,

7та дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив направил за Товия като приготвил за него стая в дворовете на дома Божий.

8И стана ми много мъчно; и изхвърлих вън от стаята всичките къщни съсъди на Товия.

9И заповядах, та очистиха стаите, и внесох пак там съсъдите на дома Божий, хлебните приношения и ливана.

10И научих се, че дяловете на Левитите не били им дадени, защото Левитите и певците които вършеха делото на служенето бяха побегнали всеки в селото си.

11И обличих кметовете и рекох: Защо е оставен домът Божий? И събрах ги та ги поставих на местото им.

12Тогаз донесе всичкий Юда в съкровищата десетъка от житото и от виното и от елея.

13И поставих съкровищници върху съкровищата, Селемия свещеника, и Садока писеца, и от Левитите Федаия, и при тях Анана сина на Закхура, Матаниевия син, защото се считаха за верни; и делото им бе да раздават на братята си.

14Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините ми които направих за дома на Бога моего и в наредите му.

15През онези дни видях неколцина в Юдея че в събота тъпчеха грозде в жлеба, и вносяха снопе и товаряха на осли и вино, грозде, и смокви, и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и засвидетелствувах против тях в деня в който продаваха храна.

16И Тиряните които живееха в него доносяха риба и всякакви неща за продаване та продаваха в събота на Юдините синове и в Ерусалим.

17И обличих благородните от Юда и рекох им: Какво е това зло което правите вие и осквернявате съботния ден?

18Не правеха ли така отците ви, та докара Бог наш всичко това зло на нас и на този град? А вие прилагате гняв на Израиля като осквернявате съботата.

19Заради това, когато начна да мръкнува в Ерусалимските порти преди съботата, рекох, та затвориха вратата, и заповядах да се не отварят до подир събота; и поставих в портите неколцина от моите слуги за да не влезе товар в съботен ден.

20И пренощуваха търговците и продавците на всякакви неща за продаване вън от Ерусалим еднъж, дваж.

21Тогаз засвидетелствувах против тях и рекох им: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогаз не дойдоха в събота.

22И рекох на Левитите да се очистват и да дохождат да вардят вратата, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и помилвай ме според множеството на милостта си.

23А още в онези дни видях Юдеите които бяха взели жени Азотки, Амонки, и Моавки.

24И чадата им говореха половин Азотски, а не знаеха да продумат Юдейски, но според езика на всеки народ.

25И обличих ги, и проклех ги, и бих неколцина от тях, и оскубах им космите, и заклех ги в Бога, и казах: Да не дадете дъщерите си на синовете им, и да не вземете от дъщерите им за синовете си или за себе си.

26Не съгреши ли така Соломон Израилевът цар? Ако и да не е имало между много народи цар подобен нему, който беше възлюбен от Бога своего, и направи го Бог цар над всичкия Израил, но и него чуждите жени направиха да съгреши.

27И ние ще ви слушаме ли да правите всичко това голямо зло, да ставате престъпници против Бога нашего като вземате чужди жени?

28И един от синовете на Иодая сина на Елиасива великия свещеник беше зет на Санавалата Оронеца; за това го изпъдих от мене.

29Помни ги, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и на Левитите.

30И очистих ги от всичките чужденци, и определих стражи от свещениците и Левитите, всекиго в делото му;

31и за приношението на дървата в определени времена, и за начатките. Помни ме, Боже мой, за добро.