Еремия 17 - Цариградски（BG1871）

1Грехът Юдин е писан с желязна писалка И с адамантов нокът: Начертан е на плочата на сърдцето им И върху роговете на олтарите ви,

2Щото синовете им помнят олтарите си и Ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

3О, горо моя в полето, Ще дам имота ти и всичките ти съкровища в разграбване, И високите ти за грях места по всичките твои предели.

4И ти, ей, сама ти, Ще бъдеш изхвърлена от наследието си което ти дадох; И ще те поработя на неприятелите ти В земя която не си познала; Защото огън запалихте в яростта ми, И ще гори във век.

5Така говори Господ: Проклет онзи человек Който се надее на человека, И прави плътта мишца за себе си, И на когото сърдцето се отдалечава от Господа.

6Защото ще бъде като дивата мирика в пустинята, И няма да види когато дойде доброто; Но ще обитава в сухи места в пустиня, В земя солена и ненаселена.

7Благословен онзи человек Който се надее на Господа, И на когото надежда е Господ.

8Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И не ще види когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане от да дава плод.

9Сърдцето е измамливо повече от всичко И твърде разтляно: кой може да го познае?

10Аз Господ изпитвам сърдцето, Опитвам вътрешностите, За да дам всекиму според пътищата му И според плода на делата му.

11Както яребица която мъти което не е снесла, Така който придобива много богатство с неправда Ще го остави в половината на дните си, И в сетнините си ще бъде безумен.

12Престол на слава възвишен из начало е Мястото на светилището ни.

13Господи, надеждо Израилева, Всички които те оставят ще се посрамят, И отстъпниците ще се напишат на пръстта; Защото оставиха Господа, източника на живата вода.

14Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен: Спаси ме и ще бъда спасен; Защото ти си моята хвала.

15Ето, те ми говорят: Де е словото Господне? нека дойде сега.

16Но аз не се оттеглих от да съм пастир и да те следвам, Нито пожелах деня на скърбта: Ти знаеш: Това що е излезло из устните ми беше пред тебе.

17Не бивай ужас за мене Ти си ми упование в ден злочестен.

18Да се посрамят които ме гонят, а аз да не се посрамя: Да се разтреперят те, но аз да не се разтреперя: Докарай върх тях злочестен ден, И съкруши ги с двойно съкрушение.

19Така ми рече Господ: - Иди та застани в портата на синовете на людете си, през която влазят Юдините царе и през която излазят, и във всичките Ерусалимски порти,

20и речи им: Слушайте словото Господне, Юдини царе, и всички Юдо, и всички Ерусалимски жители които влазяте през тези порти.

21Така говори Господ: Внимавайте на себе си и не носете товар в съботен ден, нито внасяйте през Ерусалимските порти;

22нито изнасяйте товар из домовете си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден както заповядах на отците ви.

23Те обаче не послушаха нито приклониха ухото си, но ожесточиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.

24И ако ме послушате внимателно, говори Господ, Та не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, Но освещавате съботния ден, И не вършите в него никаква работа,

25Тогаз ще влезнат през портите на тоз град Царе и князове седещи на Давидовия престол, Возими на колесници и на коне, Те и князовете им, Юдините мъже и Ерусалимските жители; И този град ще бъде обитаем вечно.

26И ще дойдат от Юдините градове, И от околностите на Ерусалим, И от Вениаминовата земя, и от поленската, И от планинската, и от южната страна Носещи всесъжения и жъртви, И хлебни приношения и ливан, Носещи още и жъртви на хвала в дома Господен.

27Но ако не ме послушате Да освещавате съботния ден И да не носите товар и вносяте в Ерусалимските порти в съботен ден, Тогаз ще запаля огън в портите му, И ще пояде Ерусалимските палати, И няма да угасне.