Притчи 17 - Цариградски（BG1871）

1По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря.

2Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя.

3Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата.

4Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език.

5Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан.

6чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им.

7Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник.

8Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява.

9Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.

10Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен.

11Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него.

12Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си.

13Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило.

15Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу.

16Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум?

17Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време.

18человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си.

19Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба.

20Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие.

21Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда.

22Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.

23Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието.

24Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята.

25Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила.

26Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото.

27Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен.

28И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.