2 Коринтяни 7 - Цариградски（BG1871）

1И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всяка мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий.

2Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим.

3Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно.

4Голямо дързновение имам към вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всяко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.

5Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всякъде бяхме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.

6Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово;

7и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести голямото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах.

8Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бях се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време.

9Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо.

10Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

11Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всякак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо.

12И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога.

13За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви.

14Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина.

15И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.

16И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас.