Исая 44 - Цариградски（BG1871）

1Но сега слушай, рабе мой, Якове, И Израилю, когото аз избрах:

2Така говори Господ който те е направил И те е създал из утробата, и ще ти помага: Не бой се, рабе мой, Якове, И ти, Иесуруне, когото аз избрах.

3Защото ще изливам вода на жедния, И реки на сухата земя: Ще изливам Духа си на семето ти, И благословението си на внуците ти;

4И ще прозябнат както между трева, Като върби при текущи води.

5Един ще говори: Аз съм Господен; А друг ще се нарича с името Яковово; А друг ще се подписва с ръката си Господу, И ще се нарича с името Израилево.

6Така говори Господ, Царят Израилев, Неговът Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първий, аз и последний; И освен мене няма Бог.

7И от когато съм поставил древните люде Кой може да извика както аз, И да възвести това и да ми го изложи? Нека си известят гредущите и бъдещите.

8Не бойте се нито треперете: Не те ли направих да чуеш, и не ти ли възвестих това от тогаз? Ей, вие сте ми свидетели, - Има ли Бог освен мене? Наистина няма Канара: аз никого не зная.

9Които правят истукани, всички са суета; И многорачителните тям са безполезни; И те са свидетели тям: Не видят и не разумяват, За да се посрамят.

10Кой е създал бог, Или е излял истукан който нищо не ползува?

11Ето, всичките му другари ще се посрамят: Художниците, и те са от человеци: Нека се съберат всички, нека предстанат: Ще се убоят, ще се посрамят купно.

12Ковачът кове топор, И работи във въглищата, и с чуковете го образува, И прави го със силата на мишците си: Най-паче огладнява и изнемощява, Вода не пие и ослабява.

13Дърводелецът простира връвта, начертава го с писалка, Работи го с резци, Начертава го с пергел, И прави го по человечески образ, Според человеческа красота, За да стои в къща.

14Сече си кедри, И взема пърнар и дъб Които си избира между дърветата на дъбравата: Насажда бор, и дъждът го наращава.

15И става на человека за горене; И от него взема той и се топли; Още го гори, и пече хлеб: Истото прави бог, и му се кланя: Прави го истукан, и коленичи пред него!

16Половината му гори в огън: С другата половина готви месо да яде: Пече печеното, и се насища; И грее се, и казва: Ох! стоплих се, видях огъня!

17И осталото му прави бог, истукана си: Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!

18Те не знаят нито разумяват; Защото се затвориха очите им да не гледат, И сърдцата им за да не разумяват.

19И никой не размисля в сърдцето си, Нито има знание нито разум та да рече: Половината му изгорих на огън, Още и хляб изпекох на въглищата му, Опекох месо та ядох: После ще направя ли остатъка му гнусота? Ще се поклоня ли на пън от дърво?

20Пасе пепел: измаменото му сърдце го заблуди, Та не може да освободи душата си нито да рече: Това в десницата ми не е ли лъжа?

21Помни това, Якове, И Израилю, защото ми си раб: Аз те създадох: мой раб си: Израилю, не ще бъдеш забравен от мене.

22Изгладих както гъста мъгла престъпленията ти, И както облак греховете ти: Върни се при мене; защото аз те изкупих.

23Възпейте радостно, небеса; защото Господ направи това: Възкликнете, най-долни земни страни: Извадете глас весел, гори, Дъбрави, и всички дървета в тях; Защото Господ изкупи Якова, И се прослави в Израиля.

24Така говори Господ изкупителят ти, Който те е създал из утробата: Аз съм Господ който направих всичко: Сам разпрострях небесата, И разстлах земята от себе си;

25Който осуетявам знаменията на прелъстителите, И обуявам чародеите; Който превръщам мъдрите, И знаянето им обръщам на глупост;

26Който утвърждавам думата на своя раб, И изпълням съвета на моите вестители; Който говоря за Ерусалим: Ще се насели, И за Юдините градове: Ще се съградят, И аз ще възправя развалините му;

27Който казвам на бездната: Изсъхни, И ще пресуша реките ти;

28Който говоря за Кира: Той е пастир мой, И ще изпълни всичките ми щения; И казвам на Ерусалим: Ще се съградиш, И на храма: Ще се турят основанията ти.