4 Царе 18 - Цариградски（BG1871）

1И в третото лето на Осия сина на Ила, Израилевия цар, въцари се Езекия синът на Ахаза, Юдиния цар.

2Двадесет и пет години беше на възраст когато се въцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

3И направи което бе право пред Господа по всичко що направи Давид отец му.

4Той съсипа високите места, и изтроши кумирите, и изсече Ашерите, и съкруши медната змия която направи Мойсей, (защото дори до онези дни синовете Израилеви й кадяха,) и нарече я Нехущан.

5На Господа Бога Израилева упова; и не биде след него подобен нему между всичките Юдини царе, но нито между онези които бяха преди него;

6защото се прилепи при Господа: не се отдалечи от след него, но упази заповедите му, които Господ заповяда Мойсею.

7И Господ бе с него: добре успяваше на където излазяше; и подигна се против Асирийския цар и му не работи.

8Той порази Филистимците дори до Газа и пределите й, от стълп на стража до утвърден град.

9А в четвъртото лето на цар Езекия, което бе седмото лето на Осия сина на Ила, Израилевия цар, Салманасар Асирийский цар възлезе върх Самария и я обсаждаше.

10И в свършъка на три години я превзе: в шестото лето на Езекия, което бе деветото лето на Осия Израилевия цар, превзе се Самария.

11И отведе Асирийският цар Израиля в плен в Асирия, и тури ги в Ала и в Авор при реката Гозан, и в Мидските градове;

12защото не послушаха гласа на Господа Бога своего, но престъпиха завета му, всичко което заповяда Мойсей рабът Господен, и не послушаха нито го направиха.

13А в четиринадесетото лето на цар Езекия възлезе Сенахирим Асирийският цар върх всичките оградени Юдини градове и ги превзе.

14И проводи Езекия Юдинът цар на Асирийския цар в Лахис и рече: Съгреших: върни се от мене: каквото туриш върх мене, ще го нося. И тури Асирийският цар на Езекия Юдиния цар триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

15И даде му Езекия всичкото сребро колкото се намери в дома Господен и в съкровищата на царския дом.

16В онова време разкова Езекия златото от дверите на храма Господен и от стълповете които той, Езекия Юдинът цар, бе покрил с злато, и го даде на Асирийския цар.

17И проводи Асирийският цар Тартана, и Рапсариса, и Рапсака от Лахис при цар Езекия, с голяма сила, в Ерусалим. А те възлязоха та дойдоха в Ерусалим. И когато възлязоха, дойдоха та застанаха при водовода на горния водоем, който е в друма на нивата на тепаничаря.

18И извикаха към царя; и излязоха при тях Елиаким Хелкиевът син, домостроителът, и Шевна писецът, и Иоах Асафовът син, паметописецът.

19И рече им Рапсак: Кажете сега на Езекия: Така говори великият цар, Асирийският цар: Кое е това упование в което уповаваш?

20Ти говориш: Имам съвет и сила за бран; но това е само думи на устни. Сега на кого се надееш та си се подигнал против мене?

21Сега, ето, ти се надееш на жезла на строшената онази тръст, на Египет, на която ако се някой подпре ще се втикне в ръката му та ще я промуши. Такъв е Фараон Египетският цар към всички които се надеят на него.

22Но ако ми речете: На Господа Бога нашего уповаем, - не е ли той на когото високите места и олтарите отне Езекия, и рече на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар ще се поклоните в Ерусалим?

23Сега прочее дай залози на господаря ми Асирийския цар; а аз ще ти дам две тисящи коне, ако можеш от твоя страна да дадеш всадници върх тях.

24И как ще върнеш ти назад лицето на един местоначалник от най-малките раби на господаря ми, та си уповал на Египет за колесници и за конници?

25Сега без Господа ли възлязах на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез върх тази земя та я съсипи.

26Тогаз Елиаким Хелкиевът син, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим на рабите си по Сирийския език, защото го разумяваме; и не ни говори Юдейски, да чуят людете които са на стената.

27Но Рапсак им рече: Да ли само при господаря ти и при тебе ме проводи господарят ми да говоря тези думи? Не при мъжете ли които седят на стената, да ядат с вас наедно лайната си, и да пият пикочта си?

28Тогаз Рапсак застана та извика Юдейски с голям глас, и говори и рече: Слушайте думата на великия цар, Асирийския цар:

29така говори царят: Да ви не прелъстява Езекия; защото не ще може да ви избави от ръката му;

30и да ви не прави Езекия да уповавате на Господа като казва: Господ непременно ще ни избави, и този град няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.

31Не слушайте Езекия; защото така говори Асирийският цар: Направете съгласие с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смоковницата си, и пийте всеки от водата на щерната си

32доде дойда та ви взема в земя подобна на вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на елей и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, защото ви прелъщава като казва: Господ ще ни избави.

33Има ли да е избавил някой от боговете на народите земята си от ръката на Асирийския цар?

34Де са боговете на Емат и Арфад? Де са боговете на Сефаруим, на Ена, и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35Кои между всичките местни богове избавиха земята си от ръката ми, та и Иеова да избави Ерусалим от ръката ми?

36А людете мълчеха, и нищо не му отговориха; защото царят беше заповядал и рекъл: Да му не отговорите.

37Тогаз Елиаким Хелкиевът син, домостроителът, и Шевна писецът, и Иоах Асафовът син, паметописецът, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха думите на Рапсака.