Исая 49 - Цариградски（BG1871）

1Слушайте ме, острови, И внимайте, люде далечни: Господ ме повика още от утробата, Още от ложесната на майка ми спомена името ми.

2И направи устата ми като остър нож: Под сянката на ръката си ме покри, И направи ме като лъскава стрела: В тула си ме скри,

3И рече ми:Ти си раб мой, Израилю, в когото ще се прославя.

4И аз рекох: Напраздно съм се трудил: За нищо и напусто съм изнурил силата си; Но правдата ми е у Господа, И въздаянието ми у Бога моего.

5Сега прочее говори Господ Който ме създаде още от утробата за свой раб За да доведа пак Якова при него, И да се събере Израил при него, За да бъда прославен в очите на Господа, И Бог мой ще ми бъде сила,

6И рече: Малко е да ми си раб За да възправиш племената на Якова, И да върнеш упазените Израилеви; А още ще те дам светлина на езичниците, За да си спасение мое до края на земята.

7Така говори Господ Изкупителят Израилев, Светий негов, Към оногоз когото презира человек, Към оногоз от когото се гнуси народ, Към раба на властителите: Царе ще видят и ще станат, - Князове, и ще се поклонят, Заради Господа, който е верен, Заради Светия Израилев, който те избра.

8Така говори Господ: В приятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; И ще те упазя, и ще те дам в завет на людете За да възправиш земята, Да направиш наследвани запустените наследия,

9Да говориш на узниците: Излезте, - На онези които са в тъмнината: Открийте се. Ще се пасат при пътищата; И пасбищата им ще бъдат по всичките високи хълмове.

10Няма да огладнеят нито ще ожеднеят: Не ще ги удари нито пек ни слънце; Защото който ги помилва ще ги поведе, И при водни източници ще ги приведе.

11И ще направя всичките си гори пътища; И друмовете ми ще се въздигнат.

12Ето, едни ще дойдат от далеч, И, ето, едни от север и от запад, И едни от Синимската земя.

13Веселете се, небеса, и радвай се земльо: Извикайте с радостен глас, гори; Защото Господ утеши людете си, И помилва оскърбените си.

14Но Сион рече: Господ ме остави, И Господ мой ме забрави.

15Може ли жена да забрави сучещето си дете Та да не помилва чадото на утробата си? Но те ако и да забравят, Аз обаче няма да те забравя.

16Ето, на дланите си те начертах: Твоите стени са всякога пред мене.

17чадата ти ще дойдат на бързо; А разорителите ти и запустителите ти ще излезат из тебе.

18Подигни очите си наоколо та виж: Всички тези се събират на куп, дохождат при тебе: Жив съм аз, говори Господ, че ти ще се облечеш с всички тези като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.

19Защото разорените ти и запустените места И развалената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите ти; А онези които те пояждаха ще бъдат отдалечени.

20чадата които ще придобиеш след безчадието си Ще рекат още в ушите ти: Тесно е местото за мене: Направи ми место за да се населя.

21Тогаз ще речеш в сърдцето си: Кой ми роди тях Като бях аз безчадна и пуста, Пленница и заточена? А тях кой изхрани? Ето, аз бях оставена сама: те де бяха?

22Така говори Господ Иеова: Ето, ще възвися ръката си към езичниците, И ще въздигна знамето си към народите; И ще доведат синовете ти в обятията, И дъщерите ти ще се донесат на рамена.

23И царе ще бъдат възпитатели твои, И цариците им кърмилници твои: Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ще познаеш че аз съм Господ, И че онези които ме чакат не ще да се посрамят.

24Може ли користта да се отнеме от силния, Или да се отърват които са от юнак запленени?

25Но Господ така говори: Пленниците на силния ще се отнемат, И користта от насилника ще се отърве; Защото аз ще се съдя с противниците ти, И аз ще спаса чадата ти.

26А притеснителите ти ще направя да изядат истата си плът, И ще се опият с истата си кръв както с ново вино; И ще познае всяка плът че аз Господ съм Спасител твой И Изкупител твой, Крепкий Яковов.