Езекил 13 - Цариградски（BG1871）

1И слово Господне биде към мене и рече:

2Сине человечески, пророчествувай върх Израилевите пророци които пророчествуват, и кажи на тези които пророчествуват от свое сърдце:- Слушайте словото Господне.

3Така говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци Които ходят подир духа си, И не са видели никое видение!

4Израилю, твоите пророци са Като лисиците в пустините.

5Не възлязохте върх проломите, Нито въздигнахте ограждения за Израилевия дом Щото в деня Господен да устои в боя.

6Видяха суети и лъжливи прорицания, Които казват: Господ говори; А Господ не ги е проводил; И направиха человеците да се надеят че думата им щяла да се изпълни.

7Не видяхте ли суетни видения, И говорихте лъжливи прорицания, И говорите: Господ рече, Когато аз не съм говорил?

8За то така говори Господ Иеова: Понеже говорихте суети и видяхте лъжи. За то, ето, аз съм против вас, Говори Господ Иеова.

9И ръката ми ще бъде върх пророците Които гледат суети и проричат лъжи: Не ще бъдат в съвета на людете ми, И в написанието на Израилевия дом няма да се напишат, Нито ще влязат в Израилевата земя; И ще познаете че аз съм Господ Иеова

10Понеже, ей, понеже измамиха людете ми, И казваха: Мир, и няма мир, - И тези градяха стена, И, ето, онези я мажеха с кал,

11Кажи на тези които мажат с кал че ще падне: Ще стане дъжд потопен; И вие, камене от градушка, ще паднете върх нея, И бурен вятър ще я съсипе.

12Ето, когато падне стената, не ще ли да ви рекат: Де е калта с която я мазахте?

13За то, така говори Господ Иеова: Известно ще я съсипя в гнева си с бурен вятър; И в яростта ми ще стане дъжд потопен, И в гнева ми камене от градушка, за да я разруша.

14И ще съборя стената Която омазахте с кал, И ще я съсипя, И ще се открият основанията й, И ще падне, и вие ще погинете заедно всред нея; И ще познаете че аз съм Господ.

15И ще свърша яростта си върх стената И върх онези които са я омазали с кал И ще ви река: Няма стената, Нито онези които я омазаха,

16Израилевите пророци които пророчествуват заради Ерусалим, И които гледат видения на мир заради него, И няма мир, говори Господ Иеова.

17И ти сине человечески, Утвърди лицето върху дъщерите на людете си Които пророчествуват от свое сърдце; И пророчествувай против тях

18И речи: Така говори Господ Иеова: Горко на онези дъщери които съшиват възглавници за всеки лакът, И правят покривала на главата за всяка възраст, за да ловят души! Душите на людете ми ловите; И ще спасите ли душите си?

19И ще ме осквернявате ли между людете ми За шепи ечимик и за уломъци хляб, Та да умъртвите души които не трябваше да умрат, И да упазвате живи души които не трябваше да живеят, Като лъжете людете ми които слушат лъжи?

20За то така говори Господ Иеова: Ето, аз съм против възглавниците ви С които ловите душите като птици, И ще ги отдера от мишците ви, И ще оставя душите ви да бягат, Душите които вие ловите като птици.

21И ще раздера покривалата ви, И ще избавя людете си от ръката ви, И няма да са вече в ръката ви за лов; И ще познаете че аз съм Господ.

22Защото с лъжите оскърбихте сърдцето на праведния, Когото аз не оскърбих; И укрепихте ръцете на злодея, За да не се върне от лукавия си път, Та да се спаси животът му.

23За то няма да видите вече суетни видения, Нито ще правите вече чародеяния; И ще избавя людете си от ръката ви; И ще познаете че аз съм Господ.