2 Царе 13 - Цариградски（BG1871）

1И след това Авесалом Давидовът син имаше сестра хубава на име Тамар; и възлюби я Амнон синът Давидов.

2И страдаше Амнон толкоз щото се разболя за сестра си Тамар, защото беше девица; и видеше се на Амнона твърде мъчно да й стори нещо.

3И имаше Амнон един приятел, името му Ионадав, син на Сама Давидовия брат; а Ионадав беше человек много хитър.

4И рече му: Защо ти, сине царев, слабееш толкоз из ден в ден? не щеш ли да ми явиш това? И рече му Амнон: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

5А Ионадав му рече: Легни на леглото си та се престори болен; и когато дойде отец ти да те види, речи му: Нека дойде, моля, Тамар сестра ми, и нека ми донесе да ям, и нега сготви пред мене ястието, да видя и да ям от ръката й.

6И легна Амнон та се престори болен; и като дойде царят да го види, рече Амнон на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици за да ям от ръката й.

7И проводи Давид в дома при Тамар и каза: Иди сега в дома на брата си Амнона та му сготви ястие.

8И отиде Тамар в дома на брата си Амнона който беше легнал; и взе тесто та замеси, и направи мекици пред него, и сготви мекиците.

9Сетне взе сковрадата та ги изсипа пред него; но не рачи да яде. И рече Амнон: Извадете всичките человеци що са при мене. И излязоха от при него всички.

10И рече Амнон на Тамар: Донеси ястието в ложницата за да ям от ръката ти. И Тамар взе мекиците които направи та донесе в ложницата при Амнона брата си.

11И като ги донесе близу при него да яде, хвана я та й рече: Ела, леж с мене, сестро моя.

12А тя му рече: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не прилича таквоз нещо да стане в Израил: да не направиш това безумие.

13И аз де да скрия укора си? но и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. Сега прочее, моля, говори на царя; защото не ще ме отрече на тебе.

14Но той не рачи да послуша гласа й; и понеже бе по-як от нея, насили я, и лежа с нея.

15Тогаз Амнон я възненавидя с ненавист много голяма, щото ненавистта с която я възненавидя бе по-голяма от любовта с която я бе възлюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

16А тя му рече: Няма причина: това зло дето да ме изпъдиш е по-голямо от другото което ми стори. Но той не рачи да я послуша.

17И викна момъка който му слугуваше и рече: Отпрати сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

18И тя бе облечена с пъстра дреха; защото царските дъщери, девиците, с таквиз дрехи се обличаха. И извади я вън слугата му та заключи вратата след нея.

19Тогаз Тамар взе пепел на главата си, и раздра пъстрата дреха която бе на нея, и като тури ръцете си на главата си, отхождаше, вървеше, и викаше.

20И рече й Авесалом брат й: Амнон ли брат ти се сходи с тебе? Но мълчи сега, сестро моя: брат ти е; не оскърбявай сърдцето си за това нещо. И тъй, Тамар седеше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

21И когато чу цар Давид всички тези работи, много се разгневи.

22А Авесалом не говори с Амнона ни зло ни добро; защото ненавиждаше Авесалом Амнона понеже насили сестра му Тамар.

23И след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близу при Ефрем, и покани Авесалом всичките царски синове.

24И дойде Авесалом при царя та рече: Ето, сега рабът ти има стригачи: нека дойде, моля, царят и рабите му с раба ти.

25И рече царят на Авесалома: Не, сине мой, да не идем сега всички, за да не сме ти тегота. И принуди го; но не рачи да иде, и го благослови.

26Тогаз рече Авесалом: Ако не, нека дойде с над поне Амнон брат ми. И рече му царят: Защо да дойде с тебе?

27Но Авесалом го принуди, та проводи с него Амнона и всичките царски синове.

28И заповяда Авесалом на слугите си и рече: Гледайте, когато се развесели сърдцето на Амнона от виното, и ви река: Поразете Амнона, тогаз го убийте. Не бойте се: не съм ли аз който ви заповядвам? укрепете се, и бъдете синове на сила.

29И направиха Авесаломовите слуги на Амнона както заповяда Авесалом. Тогаз станаха всичките царски синове и възседнаха всеки мъската си та побягнаха.

30И като бяха те на пътя, слух стигна до Давида, и казваше се: Авесалом порази всичките царски синове, и не остана от тях ни един.

31Тогаз стана царят, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му раби които предстояваха раздраха дрехите си.

32И отговори Ионадав синът на Сама, брата Давидов, и рече: Да не рече господарят ми че са убили всичките момци, царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже Авесалом беше решил това от който ден насили сестра му Тамар.

33Сега прочее, нека не тури господарят ми царят нещо в сърдцето си, и рече че всичките царски синове са умрели; защото само Амнон е умрял.

34А Авесалом побягна. И стражът момъкът дигна очите си та видя, и, ето, люде много вървяха по пътя зад него от къде страната на гората.

35И рече Ионадав на царя: Ето, царските синове идат: според думата на раба ти така е станало.

36И като свърши да говори, ето, царските синове дойдоха, и дигнаха гласа си та плакаха; и царят още и всичките му раби плакаха с плач много голям.

37А Авесалом побягна и отиде при Талмая Амиудовия син, царя на Гесур; и жали Давид са сина си всичките дни.

38Авесалом прочее побягна та отиде в Гесур, и там бе три години.

39А цар Давид имаше силно желание да излезе към Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт. ГЛАВА 14