Битие 8 - Цариградски（BG1871）

1И помена Бог Ноя, и всичките животни, и всичките скотове що бяха наедно с него в ковчега; и нанесе Бог вятър на земята, и водата престана.

2И затвориха се изворите на бездната и хлябите небесни, и спря се дъждът от небето.

3И оттегляше се водата от земята малко по малко; и подир сто и петдесет дни намаляваше водата.

4И в седемнадесетия ден на седмия месец седна ковчегът върху планините Арарат.

5А водата намаляваше непрестанно до десетия месец; и в първия ден на десетия месец появиха се върховете на планините.

6И след четиридесет дни отвори Ное прозореца на ковчега що беше направил.

7И изпрати гарвана, който като излезе отхождаше и дохождаше доде изсъхна водата от земята.

8После изпрати гълъба от при себе си, за да види да ли е престанала водата от лицето на земята.

9И като не намери гълъбът почивка на нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на всичката земя. И той простря ръката си и го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

10И почака други още седем дни, и пак изпрати гълъба из ковчега.

11И върна се при него гълъбът надвечер, и, ето, имаше в устата си лист маслинен щом откъснат; и позна Ное че е престанала водата от земята.

12И почака още други седем дни, и изпрати гълъба; и той се не върна вече при него.

13А в шестстотин и първото лето на Ноевия живот, в първия ден на първия месец, изсъхна водата от земята; и дигна Ное покрива на ковчега и видя, и, ето, бе изсъхнало лицето на земята.

14И в двадесет и седмия ден на втория месец изсъхна земята.

15И говори Бог на Ноя и рече:

16Излез из ковчега, ти, и жена ти, и синовете ти, и жените на синовете ти с тебе.

17Всичките животни които са с тебе от всяка плът, птици, и скотове, и всичките гадове които пълзят по земята изведи със себе си; и нека се разпространяват по земята, и нека се плодят, и нека се умножават по земята.

18И излезе Ное, и синовете му, и жена му, и жените на синовете му с него:

19всичките животни, всичките гадове, и всичките птици, всичко що се движи по земята, според родовете си, излязоха из ковчега.

20И съгради Ное олтар Господу; и взе от всеки скот чист и от всяка чиста птица, и принесе всесъжения на олтаря.

21И обоня Господ ухание благовонно; и рече Господ в сърдцето си: Не ща да прокълна вече земята зарад человека, по това че помишлението на человеческото сърдце е зло от младостта му: нито ще поразя вече друг път всичко що живее, както сторих.

22Доде съществува земята, сеяне и жетва, студ и горещина, лето и зима, ден и нощ няма да престанат.