Съдии 9 - Цариградски（BG1871）

1И отиде Авимелех синът Иероваалов в Сихем при братята на майка си та говори тям и на всичкия род от отеческия дом на майка си и рече:

2Говорете, моля, в ушите на всичките Сихемски мъже: Що е по-добре вам, да владеят над вас всичките Иероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още че аз съм ваша кост и ваша плът.

3И говориха за него братята на майка му в ушите на всичките Сихемски мъже всички тези думи; и склони се сърдцето им след Авимелеха, защото рекоха: Той е брат наш.

4И дадоха му седемдесет сребърници от дома на Валверита; и с тях нае Авимелех мъже никакви и развращени, които отидоха след него.

5И влезе в дома на отца си в Офра та изби братята си синовете на Иероваала, седемдесет мъже, върх един камик: остана само Иотам най-младият Иероваалов син, защото се скри.

6И събраха се всичките Сихемски мъже и всичкий дом Милов, и дойдоха та направиха Авимелеха цар, близу при дъба на стражата в Сихем.

7И когато се извести това на Иотама , отиде та застана на върха на гората Гаризин, и възвиси гласа си и викна, и говори им: Послушайте ме мъже Сихемски, и ще ви послуша Бог.

8Отидоха някога си дърветата да помажат цар над себе си; и рекоха на маслиненото дърво: Царувай над нас.

9Но маслиненото дърво им рече: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която се почитат Бог и человеците, та да ида да началствувам над дърветата?

10И рекоха дърветата на смоковницата: Ела ти и царувай над нас.

11Но смоковницата им рече: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод та да ида да началствувам над дърветата?

12И рекоха дърветата на лозата: Ела ти та царувай над нас.

13И лозата им рече: Да оставя ли виното си, което весели Бога и человеците, та да ида да началствувам над дърветата?

14Тогаз рекоха всичките дървета на тръна: Ела ти та царувай над нас.

15И рече трънът на дърветата: Ако наистина вие ме помазвате цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; ако ли не, огън да излезе из тръна и да изпояде Ливанските кедри.

16Сега прочее, ако направихте по истина и правда като турихте Авимелеха цар, и ако се обходихте добре с Иероваала и с дома му, и ако му направихте според достойнството на ръцете му, -

17(защото отец ми ратува заради вас и хвърли живота си в беда та ви избави от ръката на Мадиама;

18а вие станахте днес против дома на отца ми, и избихте синовете му, седемдесет мъже, върху един камик, и направихте Авимелеха, сина на рабинята му, цар на Сихемските мъже, защото ви е брат,-)

19ако прочее направихте днес по истина и правда с Иероваала и с дома му, радвайте се на Авимелеха, и нека се радва и той на вас.

20Ако ли не, огън да излезе из Авимелеха и да изпояде Сихемските мъже и Миловия дом; и огън да излезе из Сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

21Тогаз побягна Иотам и отърва се та отиде във Вир, и насели се там от лицето на Авимелеха брата си.

22И началствува Авимелех над Израиля три години.

23И проводи Бог лукав дух между Авимелеха и Сихемските мъже, и станаха неверни Сихемските мъже на Авимелеха;

24за да дойде насилството което стана на седемдесетте Иероваалови синове и да се върне кръвта им върх Авимелеха брата им който ги изкла, и върх Сехемските мъже които укрепиха ръцете му за да изколи братята си.

25И туриха против него Сихемските мъже засади по върховете на горите та събличаха всички които преминаваха близу при тях по пътя; и извести се на Авимелеха.

26И дойде Гаал Еведовий син и брата му та заминаха в Сихем; и повериха се нему Сихемските мъже.

27И излязоха в полето и обраха лозята си, и изтъпкаха, и развеселиха се, и отидоха в дома на своя бог, и ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

28И рече Гаал Еведовий син: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му работим? Не е ли той син Иероваалов? и не е ли Зевул настойникът му? Работете на мъжете на Емора Сихемския отец; а нему защо да работим ние?

29Дано се дадяха тези люде под ръката ми, и аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Умножи войската си и излез.

30И чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала Еведовия син, и разпали се гневът му.

31И прати скришно вестители Авимелеху и рече: Ето, Гаал Еведовий син и братята му дойдоха в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

32За това прочее стани през нощ, ти и людете които са с тебе, та тури засади по полето.

33И на утринта, щом изгрее слънцето, ще станеш рано и ще се устремиш върх града; и, ето, той и людете които са с него ще излязат против тебе, и ти ще му направиш както ти дойде от ръка.

34И стана Авимелех и всичките люде които бяха с него, през нощта, и туриха в засада против Сихем четири пълка.

35И влезе Гаал синът Еведов та застана у входа на градските врата; и стана Авимелех и людете които бяха с него от засадата.

36И когато видя Гаал людете рече Зевулу: Ето, люде слизат от върховете на горите. А Зевул му рече: Сянката на горите ти се види като мъже.

37И говори пак Гаал и рече: Ето, люде слизат от височините на мястото, и един пълк иде през пътя на дъба Маоненим.

38Тогаз Зевул му рече: Де са сега устата ти с които рече ти: Кой е Авимелех та да му работим? Не са ли тези люде които ти презираше? Излез прочее сега та се бий с тях.

39И излезе Гаал пред Сихемските мъже та се би с Авимелеха.

40И погна го Авимелех; и побягна той пред него, и паднаха мнозина смъртно ранени до входа на вратата.

41И седна Авимелех в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му да не живеят в Сихем.

42И на утринта излязоха людете на полето; и извести се това на Авимелеха.

43Тогаз взе той людете си та ги раздели на три пълка, и тури засади на полето; и видя, и, ето, людете излазяха из града; и стана против тях та ги порази.

44И Авимелех и пълкът който беше с него устремиха се та застанаха във входа на градските врата; и двата полка се устремиха върх всичките които бяха по полето та ги поразиха.

45И ратуваше Авимелех против града през всичкия онзи ден; и облада града, и уби людете които бяха в него, и разори града, и посея го със сол.

46И като чуха това всичките мъже на Сихемския стълп, влязоха в твърдела на дома на бога си Верита.

47И извести се на Авимелеха че се събраха всичките мъже в Сихемовия стълп.

48И възлезе Авимелех на гората Салмон, той и всичките люде които бяха с него; и взе Авимелех топор в ръка та отсече ветва от дърво, и дигна я, и тури я на рамото си; и рече на людете които бяха с него: Каквото направих аз, побързайте да направите и вие както аз.

49И отсякоха всичките люде всеки ветвата си, и като отидоха с Авимелеха туриха ги на твърдела, и над тях запалиха твърдела с огън, и умряха купно всичките мъже на Сихемския стълп, до тисяща мъже и жени.

50Тогаз отиде Авимелех в Тевес та разположи стан против Тевес, и облада го.

51Но имаше крепък стълп всред града; и прибягнаха там всичките мъже и жени и всичките градски жители та се затвориха, и възлязоха на покрива на стълпа.

52И стигна Авимелех дори до стълпа, и ратуваше против него, и се приближи дори до вратата на стълпа за да го изгори с огън.

53Тогаз една жена хвърли част от воденичен камик на Авимелеховата глава та му строши темето.

54И той извика скоро към момъка оръженосеца си и рече му: Изтръгни меча си та ме убий, да не рекат за мене: Жена го уби. И прободе го момъкът му, и умря.

55И когато видяха Израилевите че умря Авимелех, отидоха си всеки на мястото си.

56Така въздаде Бог злото на Авимелеха което направи на отца си, понеже уби седемдесетте си братя.

57И всичкото зло на Сихемските мъже Бог въздаде на главите им; дойде на тях клетвата на Иотама Иеровааловия син.