Рут 2 - Цариградски（BG1871）

1И Ноемин имаше едного сродника на мъжа си, человек многоимотен, от рода на Елхимелеха, и името му Вооз.

2И рече Рут Моавката на Ноемин: Да отида на нивата да събера класове подир оногоз пред очите на когото намеря благодат; и тя й рече: Иди, дъщи моя.

3И отиде, и като стигна събираше класове в нивата след жетварите; и случи й се да е в нивата на Вооза който беше от рода на Елимелеха.

4И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас. И отговориха му: Господ да те благослови.

5Тогаз рече Вооз на слугата си, на настойника на жетварите: чия е тая млада жена?

6И слугата, настойникът на жетварите, отговори и рече: Тая млада жена е Моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;

7и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между сноповете подир жетварите; и дойде та стоя от сутринта дори до този час: сега само си почина малко в къщи.

8И рече Вооз на Рут: чуеш ли, дъщи моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук с момичетата ми.

9Нека са очите ти в нивата дето жънат, и ходи подир тях; ето, аз заповядах на момчетата да се не прикоснат при тебе; и когато ожеднееш, иди при съсъдите та пий от онова, което наливат момчетата.

10А тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как намерих аз благодат пред очите ти, та да ме пригледаш като съм чужденка?

11А Вооз отговори и рече й: Извести ми се добре всичко което си направила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и че си оставила баща си и майка си и земята на рождението си та си дошла в люде които ти до вчера и завчера не познаваше.

12Господ да ти въздаде за делото ти, и мъздата ти да е пълна от Господа Бога Израилева, под крилата на когото си дошла да се покриваш.

13И тя рече: Да намеря благодат пред очите ти, господарю мой; понеже ме утеши, и понеже говори благосклонно на рабинята си, ако и да не съм аз нито като една от рабините ти.

14И рече й Вооз в часа на яденето: Ела тука та яж от хляба, и натопи уломъка си в оцета. И тя седна до жетварите; и той й даде пържена пшеница, та яде и се насити и остави остатък.

15И стана да бере класове; и заповяда Вооз на момчетата си и говореше: И помежду сноповете нека събира класове, и не я обличавайте;

16и даже подхвърляйте от ръкойките за нея, и оставяйте да събира това, и не й възбранявайте.

17И бра класове в нивата дори до вечерта; и очука колкото събра, и то беше до една ефа ечимик.

18И взе това та влезе в града, и видя свекърва й колко класове бе събрала; и извади Рут та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.

19И рече й свекърва й: Де събира ти днес класове? и де работи? благословен да е онзи който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, и рече: Името на человека комуто работих днес е Вооз.

20И рече Ноемин на снаха си: Благословен от Господа онзи който не лиши от милостта си ни живите ни умрелите. И рече й Ноемин: Този человек е от нашия род, ближен нам сродник.

21И рече Рут Моавката: Той ми рече още: Ти да не се делиш от момчетата ми доде свършат всичката ми жетва.

22И рече Ноемин на Рут снаха си: Добре е, дъщи моя, да излазяш с момичетата му, и да те не срещат в друга нива.

23И прилепи се при момичетата на Вооза за да бере класове доде се свърши жетвата на ечимика и жетвата на пшеницата; и седеше със свекърва си.