Псалми 90 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 89) Молитва на Моисея, Божия человек. Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.

2Преди да се родят горите И да се създаде земята и вселенната, От века и до века ти си Бог.

3Вращаш человека в пръстта И казваш: Върнете се, человечески синове.

4Защото тисяща години пред тебе Са като вчерашния ден който премина, И като нощна стража.

5Като с порой ги завличаш: те са като сън: Заран са като трева която процъвтява:

6Заран цъвти и процъвтява, Вечер се окосява и изсъхнува.

7Защото изчезнуваме от гнева ти, И от яростта ти смаяни сме.

8Положил си беззаконията ни пред себе си, И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.

9Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти: Прекарваме годините си като мечтание.

10Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.

11Кой знае силата на гнева ти И на яростта ти според страха ти?

12Научи ни да броим така дните си Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.

13Обърни се, Господи: до кога? И умилостиви се на рабите си.

14Насити ни с милостта си рано; И ще се радваме, и веселим въ всичките наши дни.

15Развесели ни съразмерно с дните в които беше ни оскърбил, С годините в които видяхме зло.

16Да се яви твоето дело на рабите ти, И твоята слава на синовете им.

17И да бъде светлостта на Господа Бога нашего върху нас; И делото на ръцете ни утвърждавай върху нас; Ей, делото на ръцете ни утвърждавай го.