Числа 32 - Цариградски（BG1871）

1А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха земята Язир и Галаадската земя, и, ето, мястото беше място за добитък,

2Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха та казаха Моисею, и Елеазару свещенику, и на князовете на събранието и рекоха:

3Атарот, и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон, и Елеала, и Севама, и Нево, и Веон,

4земята която порази Господ пред събранието на Израиля, земя е за добитък; а слугите ти имат добитък;

5за това, рекоха, ако сме намерили благодат пред тебе, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание: не ни превождай през Йордан.

6А Мойсей рече на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Братята ви ще идат на бой, а вий тук ли ще седите?

7И защо разслабяте сърдцето на Израилевите синове да не преминат в земята която им даде Господ?

8Така сториха отците ви когато ги проводих от Кадис-варни за да видят земята;

9и възлязоха до долината Есхол, и, като видяха земята, разслабиха сърдцето на Израилевите синове да не влязат в земята която им даде Господ;

10и разпали се гневът Господен в онзи ден, и закле се и каза:

11Онези мъже които възлязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да видят земята за която се клех на Авраама, Исаака, и Якова, защото не ме последваха напълно,

12освен Халева сина на Иефония Кенезов, и Исуса сина Навиева, защото те напълно последваха Господа.

13И разпали се гневът Господен върх Израиля, и направи ги да се скитат в пустинята четиридесет години, доде се довърши всичкий онзи род който беше сторил зло пред Господа.

14И, ето, повдигнахте с евместо отците си, вие род на грешни человеци, за да разпалите повече пламика на гнева Господен върх Израиля.

15Понеже ако се върнете от него, пак ще ги остави още еднаж в пустинята; и ще станете причина да погинат всичките тия люде.

16А те пристъпиха при него и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17и ние сме готови да вървим оръжени пред Израилевите синове доде ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в оградените градове за безопасност от жителите на мястото.

18Няма да се върнем в домовете си доде Израилевите синове не наследят всеки наследието си.

19Защото ние няма да наследим с тях оттам Йордан и по-нататък; защото наследието наше се падна нам отсам Йордан към изток.

20И рече им Моисей: Ако направите това, ако пойдете оръжени на бой пред Господа,

21ако всички оръжени преминете Йордан пред Господа доде изгони враговете си от лицето си,

22и се покори земята пред Господа, и после се върнете, то ще бъдете неповинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате там земя притежание пред Господа.

23Ако ли не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете че грехът ви ще ви намери.

24Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това което излезе из устата ви.

25И говориха Гадовите синове и Рувимовите синове Моисею и рекоха: Слугите ти ще направят както господарят ни заповядва.

26Децата ни, жените ни, и стада ни, и всичките ни скотове ще останат тук в Галаадските градове;

27а слугите ти всички оръжени и наредени ще пойдат пред Господа на бой както говори господарят ни.

28Тогаз Моисей даде повеление за тях на Елеазара свещеника, и на Исуса Навина, и на началниците на родовете от племената на Израилевите синове.

29И рече им Моисей: Гадовите синове и Рувимовите синове ако преминат с вас Йордан, всички оръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогаз ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30Ако ли не щат да преминат с вас оръжени, тогаз да вземат наследие между вас в земята Ханаан.

31И отговориха Гадовите синове и Рувимовите синове и рекоха: Както рече Господ на слугите ти така ще направим.

32Ние ще заминем оръжени пред Господа в земята Ханаан, за да имаме притежанието на наследието си отсам Йордан.

33И даде им Моисей (на Гадовите синове, и на Рувимовите синове, и на половината от племето на Иосифовия син Манасия) царството на Сиона Аморейския цар и царството на Ога Васанския цар, земята на еднос градовете и в пределите, градовете на околната земя.

34И Гадовите синове съградиха Девон, и Атарот, и Ароир,

35и Атротсофан, и Язир, и Иогнея,

36и Ветнимра, и Ветаран, градове укрепени, и огради за овци.

37И Рувимовите синове съградиха Есевон, и Елеала, и Кириатаим,

38и Нево, и Ваалмеон (с променени имена), и Севама; и туриха имена на градовете които съградиха.

39И синовете на Махира сина Манасиева отидоха в Галаад, и завладяха го, и изпъдиха Амореянина който беше в него.

40И даде Моисей Галаад на Махира Манасиевия син; и насели се той в него.

41А Яир Манасиевът син отиде та завладя паланките му, и наименува ги Авот-Яир.

42И Нова отиде та превзе Кенат и селата му, и наименува го Нова от името си.