Еремия 7 - Цариградски（BG1871）

1Словото което биде към Иеремия от Господа. И рече: -

2Застани във вратата на дома Господен Та проповядай там това слово, и речи: Слушайте словото Господне, всички Юдо Които влизате през тези врата за да се поклоните Господу.

3Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Поправете пътищата си и деянията си, И ще ви утвърдя на това място.

4Не се надейте на лъжливи думи да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

5Защото ако наистина поправите пътищата си и деянията си, Ако съвършено вършите съдба между человека и ближния му,

6Ако не насилствувате чужденеца, сирачето, и вдовицата, И не проливате неповинна кръв на това място, Нито ходите вслед чужди богове за ваша повреда,

7Тогаз ще ви направя да живеете на това място, В земята която дадох на отците ви от века до века.

8Ето, вие се надеете на лъжливи думи От които няма да се ползувате.

9Да ли като крадете, убивате, и прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите Ваалу, И ходите подир други богове които не знаехте,

10Дохождате после и стоите пред мене в този дом Върху който се призва моето име Та говорите: Отървахме се за да правим всички тези мерзости?

11Въртеп разбойнически ли стана пред вас този дом Върху който се призва моето име? Ето, сам аз видях това, говори Господ.

12Но идете сега към мястото ми което бе в Сило, Дето турих името си в начало, Та вижте що му направих За злодеянието на людете си Израил.

13И сега, понеже направихте всички тези дела, говори Господ, И говорих ви, като ставах рано и говорех, и не послушахте, И зовах ви, и не отговорихте;

14За то ще направя на дома върху който се призва моето име, На който се надеете вие, И на мястото което дадох вам и на отците ви, Както направих на Сило.

15И ще ви отхвърля от лицето си Както отхвърлих всичките си братя, Всичкото Ефремово семе.

16А ти не се моли за тези люде, И не възвишавай викане или молене за тях, Нито ходатайствувай при мене; Защото не ща да те послушам.

17Не видиш ли що правят те в Юдините градове И по Ерусалимските улици?

18Синовете събират дърва, И бащите кладат огъня, И жените месят тестото За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, За да ме прогневят.

19Да ли мене прогневяват? говори Господ, - Не себе си ли за посрамяване на лицата си?

20За то така говори Господ Иеова: Ето, гневът ми и яростта ми се изливат на това място, На человек, и на скот, И на полските дървета, И на земния плод; И ще се запали, и няма да угасне.

21Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Приложете всесъженията си на жъртвите си, И яжте месо.

22Защото не говорих на отците ви, нито им дадох заповеди За всесъжения и жъртви, В който ден ги изведох из Египетската земя;

23Но това им заповядах и рекох: Слушайте гласа ми, И ще ви бъда Бог, И вие ще ми бъдете люде; И ходете по всичките пътища Които ви заповядах, за да благоденствувате.

24Не послушаха обаче нито преклониха ухото си, Но ходиха в съветите си и в жестокостта на лукавото си сърдце, И отидоха назад, а не напред.

25От който ден излязоха отците ви из Египетската земя До този ден Проводих всичките си раби пророците при вас, Всеки ден като ставах рано и ги проваждах;

26Не ме послушаха обаче нито преклониха ухото си, Но ожесточиха врата си: Направиха по-зле от отците си.

27За то ще им говориш всички тези думи Но те не ще те послушат; И ще извикаш към тях, Но те не ще ти отговорят.

28Тогаз ще им речеш: Този е народът който не слуша гласа на Господа Бога своего Нито приема наставления: Истината изчезна и се изгуби от устата им.

29Острижи косата си дъщи Ерусалимска, и хвърли я, И възвиси плач по високите места; Защото Господ отхвърли и остави рода на когото се прогневи.

30Защото Юдините синове сториха зло пред мене, говори Господ: Туриха мерзостите си в дома Върху който се призва моето име, за да го осквернят.

31И съградиха високите места на Тофет, Който е в дола на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум.

32За то, ето, идат дни, говори Господ, В които няма да се нарича вече Тофет, Нито дол на Еномовия син, Но дол на клането; Защото ще погребват в Тофет доде не остане място;

33И труповете на тези люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове, И не ще да има кой да ги плаши.

34И ще направя да престане в Юдините градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще стане пуста.