Римляни 4 - Цариградски（BG1871）

1И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти?

2Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога.

3Понеже що казва писанието? "И повярва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда."

4А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг;

5а на тогоз който не работи а вярва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела:

7"Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха.

8Блажен человек този комуто Господ няма да вмени грях."

9И тъй, това блаженство за обрязаните ли бива, или и за необрязаните? защото казваме че на Авраама вярата му се вмени за правда.

10А как му се вмени? когато беше в обрязване ли, или в необрязване? Не в обрязване, но в необрязване.

11И прие белегът на обрязването като печат на правдата чрез вярата която имаше като беше необрязан, да бъде той отец на всичките вярващи когато са в необрязване, за да се вмени правдата и на тях;

12и отец на обрязването, не тъкмо на обрязаните, но и на тези които ходят в стъпките на вярата на отца нашего Авраама когато бе в необрязване.

13Понеже обещанието към Авраама или към неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на вярата.

14Защото ако са наследници тези които са от закона, то вярата е осуетена и обещанието е унищожено;

15понеже законът докарва гняв; защото дето няма закон там няма нито престъпление.

16За това наследието е от вярата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от вярата на Авраама, който е на всинца ни отец,

17(както е писано: "Поставих те отец на много народи,") пред Бога в когото повярва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.

18Той без причина за надежда повярва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: "Така многобройно ще бъде твоето семе."

19И без да ослабне във вярата не сматряше че тялото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;

20нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във вярата, и даде Богу слава,

21уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.

22За това му се и вмени за правда.

23Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,

24но и за нас, на които ще се вменява като вярваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,

25който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.