Деяния 24 - Цариградски（BG1871）

1И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с някого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла.

2И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в голямо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ,

3с всяко благодарение всегда и всякъде признателни сме ти.

4Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност.

5Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска;

6който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим.

7Но тисящникът Лисия дойде и с голямо насилство го изтръгна из ръцете ни,

8и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме.

9И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така.

10Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по- на радо сърдце ще говоря за своето оправдание.

11Защото можеш да се научиш че няма повече от дванадесет дни откак възлязох аз на поклонение в Ерусалим.

12И нито са ме в храма намирали да се разговарям с някого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града.

13Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега.

14А това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вярвам всичко щото е писано в закона и пророците;

15и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни.

16На това аз се старая да имам всякога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците.

17И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения.

18А между това Юдеи някои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва;

19които ако имаха нещо върх мене трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят.

20Или те сами да рекат ако са намерили в мене някоя неправда когато предстанаха пред събора;

21освен ако е за единия този глас що извиках като стоях между тях, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес.

22Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви.

23И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него.

24След няколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за вярата в Христа Исуса.

25И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак.

26А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови.