Исус Навиев 22 - Цариградски（BG1871）

1Тогаз повика Исус Рувимовците и Гадовците, и половината от Манасиевото племе

2та им рече: Вие упазихте всичко що ви заповяда Мойсей рабът Господен, и послушахте гласа ми по всичко що ви заповядах.

3Не оставихте братята си в тези многото дни дори до днес, но упазихте съвършено заповедта на Господа Бога вашего.

4И сега Господ Бог ваш успокои братятя ви както им се обеща: сега прочее върнете се та идете в къщите си, в земята на вашето притежание което Моисей рабът Господен даде вам оттам Иордан.

5Но пазете добре да вършите заповедите и закона който ви заповяда Моисей рабът Господен, да обичате Господа Бога вашего, и да ходите във всичките му пътища, и да пазите заповедите му, и да сте прилепени нему, и да му служите с всичкото си сърдце и с всичката си душа.

6И благослови ги Исус и отпусна ги; и отидоха в къщите си.

7И на половината от Манасиевото племе даде Моисей наследие в Васан; а на другата му половина даде Исус наследие между братята им отсам Йордан към запад. И когато ги проводи Исус в къщите им благослови ги.

8И говори им и каза: Върнете се с много богатство в къщите си, и с твърде много скотове, с сребро и злато, и с мед и с желязо, и с твърде много дрехи; разделете користите на неприятелите си с братята си.

9И Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе се върнаха и тръгнаха от Израилевите синове от Сило, което е в земята Ханаан, за да идат в земята Галаад, в земята на стяжанието си която придобиха според словото Господне чрез Моисея.

10И като дойдоха в околността на Йордан която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе съзидаха там олтар при Йордан, олтар голям на глед.

11И чуха Израилевите синове да се говори: Ето, Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе съзидаха олтар от страната на земята Ханаан, в околността на Йордан, до прехода на Израилевите синове.

12И когато чуха Израилевите синове, събра се всичкото събрание на Израилевите синове в Сило за да влязат да ратуват против тях.

13И пратиха Израилевите синове на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на половината от Манасиевото племе, в земята Галаад, Финееса сина на Елеазара свещеника,

14и с него десет князове, по един княз на отеческия дом от всяко Израилево племе, и всеки беше глава на отеческия си дом над Израилевите тисящи.

15И отидоха при Рувимовите синове, и при Гадовите синове, и при половината от Манасиевото племе, в земята Галаад, та им говориха и казаха:

16Така говори всичкото събрание Господне: Какаво е това престъпление което сторихте против Бога Израилев, да се върнете днес да не следвате Господа, и сте си съградили олтар за да отстъпите днес от Господа?

17Малко ли биде за нас съгрешението Фегорово, от което дори до днес не сме се очистили, и стана язва в събранието Господне?

18И вие ще се върнете ли днес от подир Господа? И ще бъде че, ако отстъпите вие днес от Господа, утре ще се разгневи против всичкото Израилево събрание.

19Ако ли земята на стяжанието ви е нечиста, минете в земята на стяжанието Господне дето стои скинията Господня и вземете стяжание между нас; и не отстъпвайте от Господа, нито от нас да отстъпите, и да си съградите олтар освен олтаря на Господа Бога нашего.

20Не стори ли престъпление Ахан Зараевий син в проклетията, и падна гняв върх всичкото Израилево събрание? И тоз человек не погина сам в беззаконието си.

21Тогаз отговориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе та рекоха на Израилевите тисященачалници:

22Крепкий Бог Иеова, крепкий Бог Иеова, той знае, и Израил сам ще узнае: ако сме сторили това за отстъпление, или ако за престъпление против Господа, да ни не избавиш, Господи, тоз ден.

23Ако сме си съградили олтар за да се върнем да не следваме Господа, или ако за да принесем върху него всесъжение или приношения, или ако за да принесем върху него примирителни жертви, сам Господ нека издири това;

24и ако не сторихме това от страх, като думахме: Утре могат чадата ви да говорят на чадата ни и да рекат: Що имате вие да правите с Господа Бога Израилева?

25Защото Господ положи Иордан предел между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове: нямате дял в Господа; и синовете ви да направят синовете ни да престанат да се боят от Господа.

26За това рекохме: Да вземем да си съградим този олтар, не за всесъжение, нито за жъртва,

27но за да е свидетелство между нас и вас, и между родовете ни подир нас, че ние можем да правим слубата Господня пред него с всесъженията си, и с жъртвите си, и с примирителните си приношения; за да не рекат утре чадата ви на чадата ни: Вие нямате дял в Господа.

28За това рекохме: Ако се случи да говорят така нам или на родовете ни утре, тогаз ще отговорим: Ето подобието на олтаря Господен който съградиха отците ни, не за всесъжение, нито за жъртва, но за да е свидетелство между нас и вас.

29Да не бъде да отстъпим ние от Господа, и да се върнем днес да не следваме Господа, да съградим олтар за всесъжение, за приношение, и за жъртва освен олтаря на Господа Бога нашего който е пред скинията му.

30И като чуха Финеес свещеникът, и князовете на събранието, и тисященачалниците Израилеви които бяха с него думите които говориха Рувимовите синове, и Гадовите синове, и Манасиевите синове, възблагодариха се.

31И рече Финеес синът на Елеазара свещеника на Рувимовите синове, и на Гадовите синове, и на Манасиевите синове: Днес познахме че Господ е всред нас, защото не направихте това престъпление против Господа: чрез това избавихте Израилевите синове от ръката Господня.

32Тогаз Финеес синът на Елеазара свещеника с князовете върнаха се от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от земята Галаад, в земята Ханаан при Израилевите синове, и донесоха им ответ.

33И това нещо угодно биде на Израилевите синове; и благословиха Бога Израилевите синове, и не рекоха вече да възлязат против тях на бой за да разорят земята дето живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

34И нарекоха Рувимовите синове и Гадовите синове олтаря Ед , защото думаха: Това ще бъде свидетелство между нас, че Иеова е Бог.