Плач Еремиев 3 - Цариградски（BG1871）

1Аз съм онзи человек който видях скърб от жезъла на неговата ярост.

2Води ме, и заведе в тъмнина, а не у виделина.

3Ей, против мене се обърна, против мене обръща ръката си всеки ден.

4Овехти плътта ми и кожата ми, съкруши костите ми.

5Съгради окопи против мене, и окружи ме с горест и труд.

6Тури ме да седна в тъмнина като мъртвите от века.

7Огради ме за да не излеза, отегчи веригите ми.

8Още и когато викам и въпия отблъсква молитвата ми.

9Огради с дялани камене пътищата ми, изкриви стезите ми.

10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11Свърна пътищата ми и ме разкъса, направи ме пуст.

12Запъна лъка си, и ме постави като цел на стрела.

13Заби в бъбреците ми стрелите на тула си.

14Станах смях на всичките си люде, песен тям вес ден.

15Насити ме с горест, опи ме с пелин;

16И счупи зъбите ми с кремене, покри ме с пепел.

17Отблъснал си още душата ми от мир;

18И рекох: Погина силата ми и надеждата ми от Господа.

19Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда.

20Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.

21Това си напомням в сърдцето си, за то имам надежда.

22Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му:

23Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност.

24Господ е дял мой, рече душата ми; за то ще се надея на него.

25Благ е Господ на онези които го чакат, на душата която го търси.

26Добро е да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.

27Добро е человеку да носи хомот в младостта си.

28Седи наедине и мълчи, защото се е турил товар върх него.

29Туря устата си в пръстта, негли има надежда.

30Дава ланитате си на оногоз който го бие: сит е от укор.

31Защото Господ не отхвърля въ век;

32Но ако и да оскърби, то пак и ще помилва според множеството на милостта си;

33Защото не оскърбява от сърдцето си, нито угнетява человеческите синове.

34Да тъпче някой под нозете си всичките узници на земята,

35Да развращава съда на человека пред лицето на Вишнаго,

36Да онеправдава человека в съда му, - Господ не гледа това за добро.

37Кой казва нещо, и става, бе да го заповяда Господ?

38Из устата на Вишнаго не излизат ли и злото, и доброто?

39Защо би пороптал жив человек, чебовек за наказанието на греховете си?

40Да издирим пътищата си, и да изпитаме, и да се върнем при Господа.

41Да възвисим сърдцата си и ръцете си към Бога, който е на небеса, и да речем:

42Съгрешихме и отстъпихме: ти не си ни простил.

43Покрил си се с ярост, и гонил си ни: убил си, не си пощадил.

44Покрил си се с облак, за да не промине молитвата ни.

45Направил си ни измет и мерзост всред людете.

46Всичките ни неприятели отвориха устата си върх нас.

47Страх и пропаст дойдоха върх нас, запустение и съкрушение.

48Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.

49Окото ми капе и не престава, защото няма отрада

50Доде се Господ наведе и погледна от небето.

51Окото ми нажалява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

52Враговете ми без причина ме гонят непрестанно да ме уловят като врабче.

53Отнеха живота ми в ров, и хвърлиха камик върх мене.

54Води възлязоха над главата ми: рекох: Свърших се:

55Призвах името ти, Господи, от преизподния ров.

56Ти чу гласа ми: не затваряй ухото си за въздишането ми, за вопъла ми.

57Приближил си се в който ден те призвах: рекъл си: Не бой се.

58Съдил си, Господи, съда на душата ми: изкупил си живота ми.

59Видял си, Господи обидата ми: съди съдбата ми.

60Видял си всичките им отмъщения, всичките намислювания против мене.

61Ти чу, Господи, укора им, всичките им намислювания против мене,

62Думите на онези които се подигат върх мене, и преговарянията им против мене вес ден.

63Виж кога седят и кога стават: аз ще им съм песен.

64Ще им направиш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им.

65Ще им дадеш окаменение сърдечно, клетвата си върх тях.

66Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш от под небесата Господни.