Деяния 11 - Цариградски（BG1871）

1И чуха апостолите и братята които бяха в Юдея че и езичниците приеха словото Божие.

2И когато възлезе Петър в Ерусалим, препираха се с него тези които бяха от обрязаните,

3и казваха че: При необрязани человеци си влязъл и ял си с тях.

4А Петър начна и излагаше им наред станалото, и казваше:

5Аз бях на молитва в градът Иопия; и в изстъпление видях видение: един съсъд като голяма плащаница вързана за четирите краища слязваше, и спущаше се от небето, и дойде даже до мене.

6В него като се вгледвах, разсматрях, и видях, четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.

7И чух глас който ми казваше: Петре, стани, заколи и яж.

8И рекох: Никак, Господи; защото никога не е влезло в устата ми нищо мръсно или нечисто.

9И отговори ми втори път гласът от небето: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

10И това стана до три пъти, и пак се дръпна всичко на небето.

11И, ето, на същия час трима человека пристигнаха пред къщата в която бях, проводени от Кесария до мене.

12И рече ми Духът да ида с тях и никак да се не съмнявам; а с мене наедно дойдоха и шестимата тези братя, и влязохме в къщата на человека.

13И каза ни, как видял ангела в къщата си че застанал и му рекъл: Проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър;

14той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш ти и всичкият твой дом.

15И когато начнах да говоря, Дух Светий слезе на тях както и на нас изпърво.

16Тогаз смислих речта Господня как казваше: Иоан е кръстил с вода; а вие ще се кръстите Духом Светим.

17И тъй, понеже даде Бог равен дар и на тях които повярваха в Господа нашего Исуса Христа както и нам, аз кой бях щото да мога да възпра Бога?

18Това като чуха млъкнаха си, и славеха Бога и казваха: И на езичниците прочее даде Бог покаяние за живот.

19И тъй, разпръснатите от гонението което стана по смъртта на Стефана преминаха до Финикия и Кипър и Антиохия, и никому другиму не проповядваха словото освен на Юдеите.

20И от тях имаше някои человеци Кипряни и Киринейци които, като влязоха в Антиохия, говореха на Елинистите, и благовествуваха им Господа Исуса.

21И ръката Господня беше с тях; и много множество повярваха и обърнаха се към Господа.

22И чу се думата за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и пратиха Варнава да премине до Антиохия.

23И той като дойде и видя Божията благодат възрадва се, и подканяше всичките да пребъдват в Господа с постоянно сърдце.

24Понеже той беше человек добър и изпълнен с Дух Свет и с вяра; и приложи се към Господа доволно народ.

25Тогава излезе Варнава до Тарс да търси Савла;

26и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цяла година научиха доволно народ. И най-първо в Антиохия учениците се наименуваха Христиани.

27И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия.

28И стана един от тях на име Агав, и назначи Духом че има да бъде голям глад по всичка вселенна, който и стана във времето на Клавдия Кесаря.

29За това учениците отредиха всеки от тях според състоянието си да проводят помощ на братята които живееха в Юдея;

30което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.