Еремия 5 - Цариградски（BG1871）

1Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, и научете се, и потърсете в стъгдите му Да ли можете да намерите человека, - Има ли който да прави съдба, да търси истина; И аз ще простя на този град.

2Ако и да говорят: Жив Господ! Наистина лъжливо се кълнат.

3Господи, не гледат ли очите ти на истината? Ударил си ги, и не ги заболя; Изнурил си ги, и не рачиха да приемат поправление: Ожесточиха лицата си повече от камик: Не рачиха да се върнат.

4Тогаз аз рекох: Наистина те са сиромаси, безумни са, Защото не знаят пътя Господен, Съдбата на Бога своего.

5Ще отида при големите Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Съдбата на Бога своего; Но и те купно строшили хомота, Разкъсали връзките.

6За то лъв от дъбравата ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги изтреби, Рис ще причаква край градовете им: Който излезе от там ще бъде разкъсан; Защото се умножиха престъпленията им, Нараснаха отстъпленията им.

7Как ще ти простя това? Синовете ти ме оставиха, И кълнеха се в онези които не са богове: Когато ги наситих, тогаз прелюбодействуваха, И на купове отиваха в домовете на блудниците.

8Те са като хранени коне заран: Всеки ръжи подир жената на ближния си.

9Няма ли да направя за това посещение? говори Господ; И душата ми не ще ли отмъсти против такъв народ?

10Качете се на стените му и съсипвайте; Но не правете съвършено изтребление: Махнете забралата му, Защото не са Господни.

11Защото Израилевът дом и Юдинът дом Докараха се много невярно към мене, говори Господ.

12Отрекоха се от Господа, И рекоха: Не е той; И няма да дойде зло на нас; Нито ще видим нож или глад;

13И пророците са вятър, И слово Господне няма в тях: На тях ще се сбъде така.

14За то така говори Господ Бог на Силите: Понеже говорите тази дума, Ето, аз ще направя моите слова в устата ти огън, И тези люде дърва, и ще ги пояде.

15Ето, аз ще доведа върх вас народ от далеч, Доме Израилев, говори Господ: Народ силен е той, народ старовременен, Народ на който не знаеш езика, Нито разумяваш що говорят.

16Тулът им е като отворен гроб: Всичките са юнаци.

17И ще пояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти щяха да ядат: Ще пояждат стадата ти и говедата ти: Ще пояждат лозята ти и смоковниците ти: Ще съсипят с меч укрепените ти градове На които ти се надееш.

18Но, и в онези дни, говори Господ, Не ща да направя съвършено изтребление у вас.

19И когато речете: Защо направи Господ Бог наш всичко това нам? Тогаз ще им речеш: Както ме оставихте Та слугувахте на чужди богове в земята ваша, Така ще бъдете слуги на чужденци в земя не ваша.

20Възвестете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, и кажете:

21чуйте сега това, люде глупави и неразумни, Които очи имате и не видите, Уши имате и не чуете.

22Не ще ли се убоите от мене? говори Господ: Не ще ли треперите пред мене Който турих пясъка предел на морето с вечна заповед, И няма да го премине, И смущават се вълните му, но няма да се преукрепят, И шумят, но няма да го преминат?

23Но тези люде имат сърдце крамолно и непокорно; Отстъпиха и отидоха.

24И не рекоха в сърдцето си: Да се боим сега от Господа Бога нашего Който дава ранния и късния дъжд във времето му, Съхранява за нас определените седмици на жетвата.

25Беззаконията ви отбиха тези неща, И греховете ви лишиха ви от доброто.

26Защото се намериха между людете ми нечестиви: Причакват както ловец който се слага; Полагат сети, хващат человеци.

27Както е пълна решетка с птици, Така домовете им са пълни с лъст; За то се възвеличиха, и обогатиха,

28Отлъстяха, станаха лъскави, Надминаха даже делата на нечестивите: Не съдят съдбата – съдбата на сирачето, - и благоденствуват; И правото на нищите не съдят.

29Не ща ли направи за това посещение? говори Господ: Душата ми не ще ли отмъсти на такъв народ?

30Удивителни и ужасни дела станаха в таз земя:

31Пророците пророчествуват лъжливо, И свещениците владичествуват чрез тях; И людете ми така обичат; А какво ще направите в сетнината на това?