2 Коринтяни 5 - Цариградски（BG1871）

1Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен.

2Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище,

3ако само облечени с него не се намерим голи.

4Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа.

6И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в тялото, отдалечени сме от Господа:

7(защото с вярване ходим, а не с виждане,)

8за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от тялото и да се въдворим при Господа.

9За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему.

10Защото всинца трябва да се явим пред съдовището Христово, да приеме всеки според каквото е правил в тялото, добро или зло.

11И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.

12Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.

13Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.

14Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрял един за всичките, то всичките са умрели;

15и умря за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрял и възкръснал за тях.

16За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.

17За то ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.

18А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;

19сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.

20И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.

21Защото тогоз който грях не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.