Псалми 104 - Цариградски（BG1871）

1(по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен;

2Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона;

3Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра;

4Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;

5Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.

6Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините:

7От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг.

8Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях.

9Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята.

10Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините:

11Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си:

12При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят.

13Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята:

14Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята,

15И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека.

16Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил,

17Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка:

18Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище.

19Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си.

20Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни.

21Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си.

22Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си.

23Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер.

24Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти.

25Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи.

26Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него.

27Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им.

28Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост:

29Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си:

30Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята.

31Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ,

32Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят.

33Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам.

34Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа.

35Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.