Песен на песните 6 - Цариградски（BG1871）

1Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе.

2Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин.

3Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете.

4Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви.

5Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад.

6Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, -

7Ланитите ти под булото ти Като част от нар.

8Шестдесет са царици, и осемдесет наложници, И безчетни девойки:

9Една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си: Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, - Цариците и наложниците, и я похвалиха.

10Коя е тая що занича като зората, Красна като луната, и чиста като слънцето, Страшна като войнство с хоругви?

11Слязох в градината на орехите За да видя зеленината на долината, Да видя да ли прозябна лозето, И цъвнаха ли наровете.

12Без да усетя, душата ми ме представи Като колесниците на Аминадава.

13Завърни се, Завърни се, о Суламко: Завърни се, завърни се, за да те видим. Що ще видите в Суламката? Нещо като лик на два пълка.